Становище относно закона за несъстоятелността на физическите лица

ДО 

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО 

На вниманието на: 

г-жа Мария Павлова, Министър на правосъдието 

СТАНОВИЩЕ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА  

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА 

от 

Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА  

АСОЦИАЦИЯ“, вписано в Регистъра на юридическите лица с  

нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, с ЕИК  

177239971, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.  

1303, р-н Възраждане, бул. „Христо Ботев“ № 117, ет. 2,  

представлявано Изпълнителния директор Добромир Георгиев  

Иванов 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПАВЛОВА, 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

С настоящото становище бихме искали да изразим принципната си подкрепа относно  приемането на нов и отделен Закон за несъстоятелността на физическите лица, чиито основни  цели са създаването на възможност за освобождаване на неплатежоспособен длъжник –  физическо лице от заплащане на неудовлетворени вземания, както и справедливо, ефективно и  бързо удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник във възможно  най-голяма степен, в рамките на едно общо производство.  

Бихме искали да предложим на Вашето внимание няколко допълнителни препоръки,  които се надяваме да бъдат взети предвид при приемането на закона. 

1. Определяне на субектния обхват на закона 

От проекта на закона става ясно, че той е приложим за длъжниците - физически лица. Не  става ясно обаче дали това са само български граждани, граждани на държави-членки на ЕС  или чужденци, които пребивават на територията на България въз основа на някакъв вид  разрешение за пребиваване и за определен период от време. Предлагаме да бъде по-ясно  дефиниран кръгът на субекти, към които се отнасят предвидените мерки. Считаме, че би било  полезно да се добави изрична разпоредба, която да регламентира въпроса за приложимостта на  закона по отношение на физически лица с различно гражданство, но пребиваващи на  територията на България. Това би създало по-голяма яснота и би предотвратило евентуални  спорове при тълкуването на закона. 

2. Откриване на производството по несъстоятелност 

Бихме искали да посочим, че предоставянето на равни възможности на всички кредитори  да инициират производство по несъстоятелност, а не само на длъжника, би допринесло за  по-справедливо и балансирано прилагане на законодателството. В действащата нормативна  уредба за несъстоятелността при търговци и предприемачи кредиторите също имат право да  подават молба за откриване на производството по несъстоятелност. Ограничаването на това  право единствено до длъжника в производството по несъстоятелност на физически лица би  могло да създаде дисбаланс и да постави кредиторите на физически лица в по-неизгодно  положение. 

3. Плана за погасяване съгласно Глава 4 

3.1. Така както е предвидено в чл. 56 съотв. чл. 60, ал. 3 от законопроекта, процедурата  по предлагане и приемане на план за погасяване би могла да увреди правата на кредиторите.  Законопроектът не урежда разделяне на кредиторите на класове, както в чл. 703 от Търговския  закон, при предлагането и гласуването на плана за погасяване. Това означава, че всички  кредитори, независимо от вида и обезпечеността на вземанията си, гласуват заедно.  Отсъствието на изискване за гласуване по класове кредитори при приемането на плана за  погасяване би могло да доведе до ситуации, в които кредитори с по-големи, но необезпечени  вземания да наложат план, който е неблагоприятен за кредитори с обезпечени вземания. Това  би нарушило принципа за равнопоставеност на кредиторите, а и създава предпоставки за  недобросъвестно поведение на длъжника и лесно заобикаляне на кредиторите с обезпечени  вземания. 

 3.2. Предлагаме като реквизит на плана за погасяване да се включи и посочване на  степента на удовлетворяване, която получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което  би получил при разпределение на имуществото. 

3.3. В чл. 65, ал. 3 от законопроекта се регламентира, че „поръчителите и лицата, които  са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно  задължените с него лица не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения“. Тази  разпоредба противоречи на естеството на обезпеченията, както и с чл. 139 от ЗЗД -  поръчителят не може да отговаря при по-тежки условия в сравнение с тези на длъжника. 

 4. Липсата на исковете по чл. 646-647 от Търговския закон 

Разбираме логиката зад изложените в мотивите аргументи, а именно: В производството  няма да има възможност за разглеждане на преферентни и отменителни искове, насочени  към попълване на масата на несъстоятелността, когато определени действия и сделки на  длъжника увреждат кредиторите на несъстоятелността, каквито са предвидените в чл.  646 и 647 от Търговския закон. Установяването на основание за такъв иск се смята за  недобросъвестност и съответно съставлява пречка за образуване на производството“, но  бихме искали да изразим определени резерви относно това.  

Изброените в чл. 9, ал. 2 от законопроекта критерии за недобросъвестност на длъжника  не обхващат всички хипотези на чл. 646 и 647 от Търговския закон, като например: 1.  изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на  производство по несъстоятелност; 2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от  масата на несъстоятелността; 3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.  Основанията, изброени в чл. 646 и 647 от Търговския закон, обхващат много по-голяма набор от възможните начини, с които длъжникът може да увреди кредиторите си, докато в чл. 9, ал.  2, т. 4 и 5 от законопроекта се поставят критерии като „значителна стойност“ (т. 4) и „явно  несъобразено с имущество и доходи“ (т.5), които до някаква степен стесняват обхвата на  случаите, в които един длъжник може да се окаже недобросъвестен. По този начин се създават  предпоставки длъжникът да извърши сделка/действие, преди или след образуване на  производството, което не е на значителна стойност или явно несъобразено с имуществото и  доходите му, но намалява масата на несъстоятелност, и по този начин отново уврежда  кредиторите, като последните са поставени в неблагоприятно положение, защото са лишени от  средства за защита на правата си. Бихме искали да предложим изрично да се регламентират и в  новия закон исковете по чл. 646 и 647 от ТЗ, като се съобразят спецификите и на новото  производство. 

 5. Критерии за добросъвестност и недобросъвестност 

 В чл. 9, ал. 1 от законопроекта са определени критериите за добросъвестност на  длъжника, а в чл. 9, ал. 2 – критериите за недобросъвестност. Формулировката на критериите  за добросъвестност и недобросъвестност макар и да следва логиката за дефиниране на две  противоположни понятия, поражда определени неясноти, а именно: 

 5.1. Докато дефиницията за добросъвестност изрично изисква наличие на определена  форма на вина, то вината при недобросъвестността не е елемент от фактическия състав. Това  създава възможност за поява на противоречия, различни тълкувания и затруднява  предвидимостта при прилагането на закона в конкретни случаи. 

 5.2. За да се осигури по-голяма последователност и яснота в законопроекта, би било  полезно да се преразгледа начина, по който са използвани понятията "добросъвестност" и  "недобросъвестност". Навсякъде в законопроекта се препраща към недобросъвестността на  длъжника, така както е определена в чл. 9, ал. 2 от законопроекта. Бихме искали да  предложим да се прецизира ролята на понятието "добросъвестност" и да се изясни как то се  свързва с понятието "недобросъвестност", което е основно използвано в останалата част от  законопроекта. 

5.3. На следващо място, от една страна, в чл. 9, ал. 1 от законопроекта се предвижда, че  „Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да  упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е  длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и  който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на  кредиторите си.“ Докато в чл. 33 от законопроекта се урежда, че “Производството по  несъстоятелност може да се открие по молба на длъжник, който: 1. е физическо лице; 2. е  неплатежоспособен; 3. по отношение на когото не са налице основания за  недобросъвестност по чл. 9, ал. 2; 4. не е подавал молба за откриване на производство по  несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение.“ 

 Видно от двете разпоредби е, че едно и също действие – подаване на молба за образуване  на съдебно производство – се определя по два различни начина. С оглед на това, че в  различните текстове се използват различни формулировки, би било полезно да се уеднакви  терминологията. 

 5.4. С цел по-голяма яснота и за да се постигне желания ефект, бихме предложили  добросъвестността да се определи като хипотеза, обратна на случаите на недобросъвестност,  уредени в чл. 9, ал. 2 от законопроекта. 

 6. Субсидиарно приложение на Търговския закон 

Законопроектът препраща към Гражданския процесуален кодекс за неуредените случаи.  Производството по несъстоятелност на физическите лица обаче, макар и със специфични  характеристики, има много по-общо, така както е регламентирано в законопроекта, с  процедурата за несъстоятелност на търговците, отколкото с производствата, регламентирани в  ГПК – исково, изпълнително и обезпечително. Поради това, в действителност, ако има нужда  по някои неуредени въпроси да се прилага ГПК, предлагаме изрично да се посочат, но  едновременно с това може би е добре да се обмисли и включи изрично препращане и към  Търговския закон за неуредените случаи поради много по-общите положения. По този начин,  ако в новия закон има празнота, която не може да се разреши чрез прилагането на ГПК, то ще  се прилага Търговският закон по силата на изричното препращане. Ако не се регламентира  това, при наличие на празнота в уредбата на някои аспекти в новото производство, то не би  имало как да се прилага Търговският закон по аналогия без да има изрично препращане. 

7. Погасяване на вземанията съгласно Глава 7 

7.1. Бихме искали да обърнем внимание, че регламентирането на двуинстанционно  производството, в което се установяват условията за погасяване по давност на задълженията  (чл.105 от законопроекта), може да застраши правата на кредиторите, а и на длъжника, а ги  поставя в по-неблагоприятно положение от това, което би се развило при възражение за  погасяването по давност на вземане след предявен иск за установяване на съществуването на  вземането, което по правило се развива в триинстанционно производство. Въпреки че  двуинстанционното производство може да е по-бързо и по-ефективно, то би могло да доведе  до по-бързи, но и по-повърхностни решения. В сложни случаи, свързани с погасяването по  давност, където са налице множество фактори и правни въпроси, е от съществено значение да  се осигури възможност за по-задълбочено разглеждане на казуса. Триинстанционното  производство би позволило на съдилищата да анализират всички аспекти на спора и да вземат  по-обосновани решения, които да гарантират справедливост и правна сигурност за всички  страни. 

7.2. Целта на процедурата по несъстоятелност е да даде възможност на длъжниците да се  освободят от задълженията си при спазване на определени условия. Ограничаването на  давностния срок до 3 години поставя в неравнопоставено положение длъжници, които са  образували производство по несъстоятелност, и длъжниците, които не са в такова  производство. Би било желателно да се избягват изключения от общото правило за 5 (пет)  годишната давност. Считаме, че установяването на по-кратък давностен срок в размер на 3  години би могло да има нежелани и неочаквани последици и в случаите, когато в плана за  погасяване е предвидено разсрочване или отсрочване на задълженията. Ако срокът на  погасяване надвишава три години, длъжниците биха могли да преустановят плащанията, тъй  като задълженията им ще бъдат погасени по давност. Това би могло да постави кредиторите в  неравностойно положение и да затрудни изпълнението на плана за погасяване. 

7.3. Срокът в хипотезата на липса на план за погасяване тече от определението на съда за  одобряване на първия опис на имуществото. Предлагаме срокът да тече от датата на обявяване  на определението в регистъра на несъстоятелността, защото това има оповестително действие. 

 8. Несеквестируемото имущество  

8.1. Съществува риск от противоречиво тълкуване на разпоредбите на ГПК и  законопроекта относно несеквестируемото имущество, което е предмет на обезпечение, като  бихме предложили въпросът да се разреши изрично. Съгласно чл. 445 от ГПК,  несеквестируемостта отпада за вещи, които са предмет на залог или ипотека в полза на  заложни и ипотечни кредитори, както и по отношение на кредитори, които имат вземания  за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за финансови задължения. От друга  страна, в чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от законопроекта се урежда, че „Несеквестируемото имущество  на длъжника не се включва в масата на несъстоятелността.“, а в чл. 12 “В производството  по несъстоятелност не може да бъде насочвано изпълнение върху несеквестируемите вещи  на длъжника.” Появява се въпросът как се отнасят нормите – като обща към специална, нова  и стара. Означава ли, че в производството по несъстоятелност обезпечените кредитори ще се  лишат от правото да се удовлетворят от несеквестируемата вещ, която служи като обезпечение,  каквото право имат по ГПК в отделно изпълнително производство. В случай че да, то считаме,  че те са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с удовлетворяването им  отделно и по общия ред. Това може да доведе и до злоупотреби от страна на длъжник, който  има само една несеквестируема вещ, предоставена като обезпечение, и образува производство  по несъстоятелност, като по този начин ще направи невъзможно удовлетворението на  обезпечения кредитор от вещта. На евентуален аргумент, че тази хипотеза прави длъжникът  недобросъвестен по смисъла на законопроекта, то в отговор много трудно би се доказало това,  защото сме наясно с трудностите, които се срещат в практиката за доказване на вината, която  обикновено се проявява и доказва чрез поведението. Няма как да се сложи знак на равенство  между образуването на производството от длъжник, който знае, че има само едно жилище  например, което отговаря на критерия за несеквестируемост, и да се образува производството с  единствена цел да бъде увреден кредиторът. Ако сложим знак на равенство, това би  означавало, че всеки, притежаващ несеквестируемо имущество, който образува производство  по несъстоятелност и има само обезпечени кредитори, то той е недобросъвестен. Поради тази  причина и за да се избегнат спорни ситуации и да се осигури правна сигурност, считаме за  необходимо законодателят да уреди изрично въпроса за статута на несеквестируемото  имущество, което служи като обезпечение, в производството по несъстоятелност.  

 8.2. В чл. 12 е регламентирано, че в производството по несъстоятелност не може да бъде  насочвано изпълнение върху несеквестируемите вещи на длъжника. Не само вещите могат да  са несеквестируеми, а и доходът съгласно Гражданския процесуален кодекс, а и в чл. 11, ал. 2  несеквестируемото имущество на длъжника не се включва в масата на несъстоятелността.  Бихме предложили чл. 12 да е със следната редакция: В производството по несъстоятелност  не може да бъде насочвано изпълнение върху несеквестируемото имущество на длъжника. 

 9. Форма на съгласието на синдика 

Съгласно чл. 23 от законопроекта синдикът предоставя предварително съгласието си за  назначаването му като такъв и писмена декларация, с която декларира за наличието на  условията и липсата на пречките, посочени в закона. Не е определена обаче формата на  съгласието. За сравнение в производството по несъстоятелност по Търговския закон е  предвидено синдикът да предостави предварително писмено съгласие с нотариална заверка на  подписа и писмена декларация за наличие или липсата на посочените обстоятелства отново с  нотариална заверка на подписа. (чл. 656 от Търговския закон). Бихме предложили с цел правна  сигурност, предвид, че синдикът ще има правомощията да управлява и да се разпорежда с  имуществото на физическите лица, да се регламентира формата на съгласието и декларацията  

да са писмени с нотариална заверка на подписа на синдика. Дори и да се приеме, че  нотариалната заверка на подписа е завишено изискване в това производство, то поне  предлагаме в чл. 23, ал. 1 изрично да се регламентира, че съгласието следва да е в писмена  форма, за да служи като доказателство. Производството по несъстоятелност е особен нов вид  съдебно производство, което по естеството си е формална процедура, и действията в това  производство следва да са обективирани в писмена форма. 

10. Реквизити на молбата за откриване на производството по несъстоятелност 

Бихме предложили в: 

10.1. чл. 34, ал. 2, б. „г“ от законопроекта да се допълни, че в списъка на кредиторите,  който включва посочване на името или наименованието, ЕИК и адресите, вземанията по  основание, стойност, обезпечения, се посочва и падежът на вземанията, както и ЕГН, в случай  че кредиторите за физически лица. 

10.2. чл. 34, ал. 2, т. 3 да се конкретизира периодът, за който следва да се отнасят  извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги. 

11. Предложения за редакционни промени: 

11.1. Навсякъде в текста на законопроекта, където е споменато, че молбата се  „публикува“, да се замени с „обявява“. 

11.2. Навсякъде в текста на законопроекта, където е споменато, че решенията се  „обявяват“ да се замени с „вписват“. 

11.3. В чл. 14, ал. 3 да се премахне последното изречение „Държавната такса е проста“.  В нормативната практика обичайно вида и размера на таксите се определя с тарифа. 

11.4. В чл. 15, ал. 2 „влязла в сила съдебно решение“ да се замени с „влязъл в сила акт  на съда“, защото прекратяването на производството ще бъде с определение на съда, а не с  решение по същество. Като се посочи по-широкото понятие, се гарантира обхващане и на  решения, и на определения. 

11.5. В чл. 37, ал. 1 да се допълни, че в решението за откриване на производството се  указва сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл. 45, ал. 1.  

Благодарим за отделенето време и внимание и се надяваме, че направените предложения  ще бъдат взети предвид при приемането на закона. 

С уважение:………………….. 

 Добромир Иванов 

 Изпълнителен директор