

Във връзка с приетия на първо четене проект на Закон относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, заявяваме следната принципна, ясна и категорична позиция:
Организациите, представляващи значителна част от реалната икономика в Република България – търговия, производство, финансов сектор, горива, фармация и услуги - категорично и безусловно отхвърлят въвеждането на каквито и да било нови, допълнителни или извънредни мерки за административен контрол върху цени и надценки, извън вече съществуващата правна рамка, включително Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Считаме, че предложеният законопроект представлява груба, системна и непропорционална намеса в свободното ценообразуване и пазарните механизми, която не е икономически обоснована, не е правно необходима и създава реални и значителни рискове за функционирането на пазара в изключително чувствителен и критичен момент за българската икономика – въвеждането на еврото.
Еврозоната не може и не трябва да служи като оправдание за извънредни мерки, които де факто демонтират конкуренцията, подкопават принципите на свободния пазар и влизат в пряко противоречие с основополагащите правила на единния европейски пазар. Подобни законодателни инициативи злепоставят Република България пред европейските ѝ партньори именно в момент, в който страната търси доверие, стабилност и дългосрочни инвестиции като пълноправен член на еврозоната.
Предлаганите репресивни регулации върху цените и надценките представляват извънредна административна тежест, сериозен оперативен и правен риск за компаниите и директен фактор за дестабилизация на веригите на доставка, както на национално, така и на регионално ниво.
Подобен подход не съществува като утвърдена или приемлива практика в държавите, вече преминали към еврото, и е в открито противоречие с принципите на предвидимост, правна сигурност и институционална последователност, които следва да съпътстват този процес.
Въпреки заявените цели, предложеният закон създава реална и напълно предвидима опасност от:
● изтегляне на продукти от пазара и разширяване на сивия сектор;
● ограничаване на предлагането и възникване на дефицити;
● свиване на българското производство и повишаване на безработицата;
● блокиране и отлагане на инвестиционни решения;
● отслабване на покупателната способност на потребителите и свиване на вътрешното потребление.
Всичко това ще се отрази пряко и крайно негативно върху икономическата среда, инвестиционния климат и финансовата стабилност на държавата.
В Република България вече съществуват ефективни и действащи механизми за:
● защита на потребителите;
● санкциониране на нелоялни търговски практики;
● предотвратяване на картелни споразумения и злоупотреба с пазарно положение;
● контрол върху подвеждащо ценообразуване и нелоялна конкуренция.
● рестрикции и контрол относно увеличението на цените в периода на двойно обозначаване на цените съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България
Комисията за защита на потребителите, Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция за приходите и останалите компетентни органи разполагат с пълния набор от правомощия, които при необходимост могат и следва да бъдат прилагани стриктно в рамките на действащото законодателство, включително Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Въвеждането на нов, паралелен режим на контрол дублира съществуващи функции, създава правна несигурност и отваря широко поле за противоречиви тълкувания, селективно прилагане и административен произвол.
Въвеждането на еврото само по себе си представлява изключително натоварващ технически, регулаторен и организационен процес, изискващ мащабна адаптация на ИТ системи, счетоводна отчетност, логистика и масово обучение на персонал. Само дни след старта на този процес, вместо стабилна и предвидима среда, бизнесът е изправен пред нови, прибързани и популистки по своя характер законодателни инициативи, които действат като административен шок и подкопават доверието в институционалната рамка. Българският бизнес е доказал, че може и ще бъде коректен партньор в процеса на въвеждане на еврото. Това обаче изисква доверие, стабилност и правна сигурност, а не допълнителен регулаторен натиск и експерименти с пазарната среда.
В заключение, настояваме Народното събрание да отхвърли този и всички сходни опити за подмяна на действащия правен ред и за подкопаване на доверието между държава и бизнес. В противен случай ясно заявяваме, че подобни действия ще имат преки, измерими и дългосрочни последици за инвестиционната среда, конкурентоспособността и икономическата стабилност на Република България.
С УВАЖЕНИЕ,
Българска стопанска камара
BESCO - Българската предприемаческа асоциация
Алианс на технологичната индустрия
Асоциация на банките в България
Асоциация на индустриалното свиневъдство
Асоциация на месопреработвателите в България
Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България
Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
Асоциация на свиневъдите в България
Българска асоциация на търговците на едро и дребно с лекарства
Българска петролна и газова асоциация
Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите
Национална лозаро-винарска камара
Сдружение „Храни и напитки България“
Сдружение за модерна търговия
Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на
маслопродукти в България
Спиритс България – Асоциация на производителите, вносителите и търговците на
спиртни напитки в България
Съюз на пивоварите в БългарияСъюз на преработвателите на плодове и зеленчуци
Съюз на птицевъдите в България
Leadership & Advocacy Academy doesn’t only develop individual participants. For BESCO, it is a long-term investment in a stronger ecosystem - building capacity where it matters most: within the organizations, institutions, and communities that shape the public environment.
.png%3F2026-05-02T12%3A49%3A40.449Z&w=2560&q=75)
POSITION of the Association for Innovation, Business Services and Technologies (AIBEST) Regarding Draft Concept for Building a School STEM Environment
4 мин четене
Прочети повече
In this opinion, BESCO objects to the proposed requirement that insurance contracts be signed mandatorily with a qualified electronic signature (QES), as this raises costs and hinders access to insurance services and duplicates the framework already in place in the LEDETS (Law on Electronic Document and Electronic Trust Services).
4 мин четене
Прочети повече
The proposal constitutes a substantial departure from the current legal framework. At present, the maximum pecuniary sanction under Article 210b of the Consumer Protection Act is BGN 70,000.
4 мин четене
Прочети повече