Становище на BESCO относно Закона за корпоративното подоходно облагане

ДО

52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

С КОПИЕ ДО:

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ (ВОДЕЩА)

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА,

ИНВЕСТИЦИИ И ИНДУСТРИЯ

КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ВЪПРОСИ И КОНТРОЛ

НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

ОТ

СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА

АСОЦИАЦИЯ“ (BESCO) с ЕИК 17723997, представлявано

от Изпълнителния директор Александър Нуцов


Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане със сигнатура № 52-602-01-65/ 05.11.2026 г.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) обединява над 1000 компании, развиващи дейност в различни сектори на икономиката. Като организация, която представлява интересите на предприемаческата общност и работи за подобряване на бизнес средата в България, представяме настоящото становище по предложенията за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. За представляваните от нас компании предвидимостта на данъчната уредба е съществено условие за планиране на инвестициите, осигуряване на финансиране и устойчиво развитие. Именно поради тази причина изразяваме несъгласие с две от предложените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, а именно въвеждането на еднократен данък върху свръхпечалбите на определени категории предприятия за 2027 г. и ограничаването до 70% на размера на данъчните загуби, които могат да бъдат приспадани. Считаме, че предложенията не са достатъчно обосновани спрямо очакваните им икономически последици и 1 създават риск от допълнителна несигурност за компаниите, които планират дългосрочни инвестиции, разширяване на дейността и създаване на работни места.

От икономическа гледна точка предложените механизми създават неблагоприятни стимули за предприемачеството, инвестициите и растежа на предприятията. Вместо да разграничават извънредната доходност от резултатите от успешна стопанска дейност, те поставят под допълнително облагане компании, които увеличават продажбите си, разширяват пазарния си дял и повишават производителността си дори когато нормата им на печалба остава непроменена или намалява.

Същевременно механизмът за определяне на условна данъчна печалба създава риск предприятията да бъдат облагани върху доходност, която не са реализирали, включително когато спадът в рентабилността е следствие от реални инвестиции, увеличени разходи или неблагоприятни пазарни условия. Това може да доведе до намаляване или отлагане на инвестиции, ограничаване на разкриването на нови работни места и затрудняване на навлизането на нови участници на пазара. Особено неблагоприятен е ефектът върху растящите български предприятия, които се конкурират с вече установени компании и се нуждаят от капитал за разширяване на дейността си. В по-дългосрочен план подобни стимули могат да ограничат конкуренцията, производителността и създаването на добавена стойност, като потенциалните загуби за икономиката и бъдещите данъчни приходи могат да надхвърлят краткосрочния фискален ефект от мярката.

Съображенията и аргументите ни са подробно изложени по-долу, като за улеснение конкретните нормативни предложения са изложени и в Приложение № 1 към настоящото становище.


I. Отмяна на § 51 относно данък върху свръхпечалбата


Не подкрепяме въвеждането на данък върху свръхпечалбата. Предвиденият механизъм не осигурява достатъчно разграничение между извънредна доходност, обусловена от външни пазарни фактори, и увеличение на печалбата, произтичащо от инвестиции, повишена производителност, иновации или разширяване на стопанската дейност. Допълнителното облагане може да засегне обичайния стопански резултат от развитието на предприятието, без да е установено наличието на извънреден икономически излишък.

На първо място, възразяваме срещу предложения механизъм съгласно § 51, ал. 19 - 21. Контролният индикатор се определя чрез съотношението между счетоводния финансов резултат и нетните приходи от продажби. При по-ниска стойност на индикатора за 2027 г. спрямо 2 по-високата от стойностите за 2025 г. и 2026 г. се предвижда заместване на данъчната печалба за целите на специалното облагане с величина, изчислена въз основа на историческата рентабилност и текущите приходи от продажби, когато тази величина надвишава данъчната печалба, определена по общия ред. Следователно механизмът не се ограничава до идентифициране на риск и извършване на последваща проверка. При изпълнение на условията по ал. 21 механизмът не допуска за целите на ал. 4, т. 1 да се използва данъчна печалба, по-ниска от величината, изчислена чрез историческата счетоводна рентабилност и текущите нетни приходи от продажби, без прилагането му да е обусловено от установяване на отклонение от данъчно облагане, неправилно отчетени разходи или други нарушения. Намаляването на счетоводната рентабилност задейства механизма, а когато изчислената по него величина надвишава данъчната печалба по ал. 5, тя я замества независимо от причините за това намаляване. В предложения текст не е предвидено изключение от прилагането на механизма, когато данъчно задълженото лице може да докаже, че по-ниската счетоводна рентабилност произтича от действителни икономически обстоятелства, като увеличение на разходите за труд, суровини или финансиране, засилена конкуренция, промяна в продуктовата структура, увеличени текущи разходи и счетоводни амортизации във връзка с нови инвестиции или спад на търсенето.

Например въвеждането на нов производствен капацитет може да бъде съпроводено с начални разходи за експлоатацията му и амортизации, преди да бъде достигнат планираният обем на продажбите. Прилагането на историческия марж в такава ситуация означава, че предприятието може да бъде обложено въз основа на по-висока, условно изчислена печалба именно когато текущата му рентабилност е по-ниска поради разширяване на дейността. Така данъкът може да бъде определен върху условно изчислена печалба, която не съответства на действителния данъчен резултат на предприятието. Липсата на възможност да бъдат отчетени доказани икономически причини за намаляването на рентабилността поставя въпрос за съразмерността на механизма спрямо целта за противодействие на изкуственото намаляване на данъчната основа.

Допълнителен проблем е използването на счетоводна рентабилност за определяне на величина, която замества данъчната печалба. Счетоводният и данъчният финансов резултат не са взаимозаменяеми, тъй като данъчният резултат се формира след предвидените в ЗКПО преобразувания. Механичното прилагане на исторически счетоводен показател не гарантира отчитане на тези различия. Необходимо е да се отстрани и несъответствието в препращането на ал. 4, т. 1 към ал. 20, доколкото правилото за определяне на заместващата данъчна печалба се съдържа в ал. 21.

Освен това, съгласно § 51, ал. 4 данъчната основа по общото правило се определя като разлика между данъчната печалба за 2027 г. и средната стойност на данъчните печалби за 3 периода 2020-2025 г., увеличена с 20 на сто. По този начин превишаването на исторически определен праг се използва като достатъчно основание за квалифициране на част от текущата данъчна печалба като „свръхпечалба“. Самото аритметично превишение обаче не установява нито извънредния характер на доходността, нито причините за нейното възникване. Референтният период обхваща години със съществени икономически сътресения и промени в условията за осъществяване на стопанска дейност. Данъчните печалби през тези години могат да отразяват временно ограничаване на дейността, инвестиционни разходи, преструктуриране, навлизане на нови пазари или начален етап от развитието на предприятието. Съпоставянето им с резултата за 2027 г. не гарантира икономическа съпоставимост, особено когато междувременно са се увеличили производственият капацитет, вложеният капитал или обемът на продажбите. Предприятието може да реализира по-висока печалба при непроменена или дори по-ниска рентабилност. Предвиденото увеличение на историческата база с 20 на сто само по себе си не отстранява тези различия и не замества анализ на реалната доходност и нейния източник.

Например при увеличение на нетните приходи от продажби от 50 млн. евро на 100 млн. евро и непроменен марж на печалбата преди данъци от 3 на сто, печалбата нараства от 1,5 млн. евро на 3 млн. евро. Рентабилността остава същата, а увеличението на печалбата е резултат от по-големия обем на дейността. Ако за целите на примера счетоводната и данъчната печалба съвпадат, а средната данъчна печалба за периода 2020-2025 г. е 1,5 млн. евро, прагът след увеличението с 20 на сто ще бъде 1,8 млн. евро. Разликата от 1,2 млн. евро ще подлежи на облагане със ставка 33 на сто, което означава допълнителен данък от 396 000 евро преди евентуалното преотстъпване. Така общото правило по § 51, ал. 4 третира част от резултата от растежа на предприятието като свръхпечалба, въпреки че рентабилността на продажбите му не се е увеличила.

Особено съществено възражение поражда § 51, ал. 4, т. 2, съгласно който за новоучредените през 2026 г. и 2027 г. дружества данъчната основа е цялата данъчна печалба за 2027 г. За тези лица липсата на историческа база води до третиране на цялата печалба като свръхпечалба, без да се отделя част, съответстваща на обичайната стопанска възвръщаемост. По този начин нов участник на пазара може да понесе по-висока допълнителна данъчна тежест от установено предприятие със същия текущ финансов резултат единствено поради момента на учредяването си. Това поставя новите предприятия в неблагоприятно положение и създава допълнителна пречка пред навлизането на съответните пазари.

Недостатъчно обоснован е и персоналният обхват на данъка. В мотивите изборът на определени сектори се свързва с концентрация на извънредни печалби, особености на пазарната структура и общественото значение на предоставяните стоки и услуги. Тези общи съображения 4 не са достатъчни, за да обосноват еднакво допълнително облагане на всички включени лица, независимо от конкретния им пазарен дял, рентабилност, инвестиционен цикъл и източник на печалбата. Обществената значимост на определена дейност не доказва сама по себе си реализиране на извънредна доходност. Секторното диференциране на данъчното облагане изисква обективна и проверима обосновка на избраните разграничителни критерии. Необходимо е да се установи защо предприятия със съпоставими икономически показатели следва да понасят различна данъчна тежест според извършваната дейност. Същото се отнася за прага от 5 млн. евро нетни приходи от продажби за търговците с основна дейност търговия с храни: оборотът характеризира мащаба на дейността, но не установява сам по себе си извънредна рентабилност. Без достатъчна обосновка на тези разграничения възниква въпрос за съответствието на мярката с принципите на данъчна равнопоставеност и еднакви правни условия за стопанска дейност.

Предложението следва да бъде оценено и с оглед на кумулативната данъчна тежест. Данъкът върху свръхпечалбата се дължи наред с корпоративния данък и съгласно ал. 32 не се признава като разход за данъчни цели. Поради това запазването на ставката на корпоративния данък не означава запазване на действителната данъчна тежест за засегнатите предприятия. Предвиденото преотстъпване на 30 на сто от специалния данък е обвързано с условия и последващо използване на средствата за определени цели, то не отстранява недостатъците при определянето на данъчната основа и не осигурява безусловно намаляване на задължението.

Еднократният характер на данъка не премахва отражението му върху инвестиционните решения и предвидимостта на данъчната среда. Инвестициите се планират при очаквана възвръщаемост за многогодишен период, а резултатите от тях често се реализират неравномерно. Допълнителното облагане на печалбата през една конкретна година може да засегне именно момента, в който предприятието започва да реализира възвръщаемост от по-рано направени инвестиции.

Предвид изложеното, считаме, че § 51 следва да отпадне.


II. Относно § 4 и ограничаване на приспадането на данъчните загуби


BESCO подкрепя удължаването на срока за пренасяне на данъчните загуби от 5 на 10 години. Това е положителна стъпка, която отчита факта, че икономическите цикли и възстановяването на предприятията невинаги се вписват в кратък времеви хоризонт. Категорично не подкрепяме обаче едновременното въвеждане на ограничение, според което може да бъдат приспадани не повече от 70% от положителния данъчен финансов 5 резултат преди приспадането на загубите. Предприятията не реализират непременно равномерни финансови резултати през годините. Инвестициите в нови продукти, технологии, производствени мощности, научноизследователска и развойна дейност или навлизане на нови пазари могат да доведат до значителни разходи преди появата на положителен финансов резултат. Същото важи и за предприятия, които са преминали през период на икономически затруднения, спад в търсенето или необходимост от преструктуриране. Възможността за пренасяне на данъчни загуби позволява резултатите от стопанската дейност да бъдат разглеждани в по-дълъг времеви хоризонт. Тя не представлява освобождаване от данъчно задължение, а механизъм за отчитане на вече реализирани загуби при определянето на бъдещия данъчен финансов резултат. Това означава, че предприятие, което разполага с достатъчно натрупани данъчни загуби, за да компенсира изцяло текущия си положителен резултат, ще трябва да плати корпоративен данък върху част от него. Неприспаднатата загуба може да бъде използвана в следващи години при приложимите условия и срокове, но това не отменя непосредствения ефект върху паричния поток. Предприятието трябва да осигури ресурс за данъчно плащане, въпреки че все още не е компенсирало предходните си загуби.

Особено чувствителни са новоучредените и иновативните предприятия, при които първите положителни резултати често следват няколко години на разработване и пазарно въвеждане на продукт или услуга. Допълнителното текущо данъчно натоварване в този момент затруднява реинвестирането и финансирането на растежа. При предприятията, извършващи научноизследователска и развойна дейност, ограничението може да отложи и практическото реализиране на данъчния стимул по чл. 69 ЗКПО, когато неговото прилагане е допринесло за формиране или увеличаване на преносима данъчна загуба.

Поради тези съображения настояваме ограничението от 70 на сто да отпадне при запазване на десетгодишния срок за пренасяне.

В случай че това не бъде прието, предлагаме запазване на приспадането до пълния размер на положителния данъчен финансов резултат през първите пет години след възникването на всяка данъчна загуба и прилагане на ограничението от 70 на сто само от 6-та до 10-та година. По този начин възможността за пълно приспадане в досегашния петгодишен срок се съхранява, а ограничението се отнася единствено до допълнително предоставения период.


III. Относно § 48, ал. 2 от законопроекта


Не подкрепяме прилагането на ограничението от 70 на сто спрямо данъчните загуби, формирани и непренесени към 31 декември 2026 г. Тези загуби са възникнали при режим, допускащ приспадането им до пълния размер на положителния данъчен финансов резултат, с оглед на който предприятията са планирали инвестициите, финансирането и бъдещите си данъчни плащания. Макар ограничението да се прилага при определяне на данъчни задължения за бъдещи периоди, то влошава условията за използване на вече натрупани данъчни загуби. Удължаването на срока за пренасяне не отстранява този ефект, тъй като възможността за последващо приспадане зависи от реализирането на достатъчни положителни резултати.

Естеството на данъчните отношения налага правната им уредба да бъде ясна и предвидима, така че предприятията да могат предварително да преценят данъчните последици от своите инвестиционни и финансови решения. Прилагането на ново ограничение към вече възникнали данъчни загуби влошава условията, при които тези решения са били взети, и засяга правната сигурност. Поради това по-неблагоприятният режим не следва да се прилага спрямо заварените данъчни загуби, за които правото на пренасяне е запазено.

Не на последно място, следва да се има предвид, че предложените промени имат потенциал да повлияят върху широк кръг стопански субекти и върху решенията им за инвестиции, финансиране и развитие. Затова оценката на въздействието следва да разглежда не само очаквания бюджетен ефект, но и последиците за предприятията и икономическата активност. Показателно е, че според публично представената информация бюджетният ефект от някои от промените в законопроекта не може да бъде надеждно изчислен поради липса на достатъчно аналитична информация. Това допълнително подчертава необходимостта от внимателна оценка на последиците, преди да бъдат въведени нови ограничения с дългосрочно отражение върху стопанската дейност. Считаме, че оценката на въздействието трябва да включва сценарии за различни типове предприятия, а не да се ограничава до общи бюджетни прогнози. Особено важно е да се анализира как мерките ще се отразят на компании, които реинвестират печалбата си, преминават през инвестиционни цикли или се възстановяват след период на загуби.

Данъчната политика в една държава следва да осигурява необходимите публични приходи, без да създава непропорционална тежест пред предприемачеството, инвестициите и растежа. Устойчивата данъчна система не се измерва единствено чрез краткосрочния бюджетен ефект, а и чрез способността ѝ да създава предвидими условия за развитие на конкурентоспособни предприятия. Българската предприемаческа асоциация принципно и последователно се застъпва за политики, които насърчават инвестициите, производителността и създаването на добавена стойност в България.

Предвид изложеното се надяваме, че предложенията ни ще бъдат отчетени и възприети при разглеждането на законопроекта.


ПРИЛОЖЕНИЕ № 1


Предложения за промени в Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане със сигнатура № 52-602-01-65/ 05.11.2026 г.


I. Предложения относно § 4 от законопроекта


1.Отпадане на ограничението до 70 на сто при запазване на десетгодишния срок за пренасяне

Предлагаме да отпадне единствено предвиденото ограничение за приспадане на данъчната загуба до 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат. Подкрепяме и предлагаме да се запази удължаването на срока за пренасяне от пет на десет години, като в рамките на този срок данъчната загуба се приспада до пълния размер на положителния данъчен финансов резултат преди приспадането ѝ.

Предлагаме също да отпадне § 48, ал. 2, който самостоятелно установява ограничение от 70 на сто за общия размер на приспаданите данъчни загуби.

В случай че предложението не бъде прието, предлагаме да бъде прието следното:

2.Запазване на пълното приспадане (100 на сто) на данъчната загуба през първите пет години след възникването ѝ:

§ 4. В чл. 71 ал. 1 се правят следните промени:

„(1) Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба през първите пет години след възникването ѝ. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер. От шестата до десетата година след възникването ѝ, данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размер 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от 70 на сто от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.”

II. Предложения относно § 48, ал. 2 от законопроекта


В случай че не отпадне предложеното ограничение в размер на 70 на сто, считаме, че за данъчни загуби, възникнали преди 31.12.2026 г., следва да се прилага по-благоприятният режим.

„(2) Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане се прилага за данъчни загуби, възникнали след 31 декември 2026 г. Данъчните загуби, възникнали преди 31 декември 2026 г. се приспадат при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, при определяне на данъчния финансов резултат се приспада пълният й размер.”


Умения, които остават с теб

Още от ден едно, започваш да прилагаш наученото в собствената секторна среда през работа с практически казуси, менторство и инструменти, подходящи за сферата на личната ти кауза.