СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО: Проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

На вниманието на:

г-жа Теменужка Петкова - Министър на финансите

СТАНОВИЩЕ

от

Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ (BESCO)

ОТНОСНО: Проект на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПЕТКОВА, 

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) изразява сериозна загриженост относно фискалната рамка, заложена в проектобюджета за 2026 г., която предвижда повишаване на данъци и осигурителни тежести, включително увеличение на данъка върху дивидентите.

Категорично се противопоставяме на предлаганото увеличение на данъка върху дивидентите, на пенсионните осигуровки с 2 процентни пункта и на повишаването на максималния осигурителен доход. Тези мерки ще увеличат разходите за труд, ще намалят реалните доходи на предприемачите и висококвалифицираните специалисти и ще тласнат още повече хора към алтернативни форми на заетост или емиграция. Предложенията рискуват да подкопаят конкурентоспособността на българската икономика, да задушат инвестициите и предприемачеството и да задълбочат разделението между формалния и неформалния сектор. Вместо това България има нужда от структурни реформи, които да увеличат ефективността на фискалната и бюджетна политика, да подобрят бизнес средата и да гарантират предвидимост.

Подобни решения не адресират структурните проблеми, а само задълбочават недоверието между бизнеса и държавата. Вместо повишаване на данъци и осигуровки, България трябва да заложи на реформи, които насърчават инвестициите, повишават ефективността на публичните разходи и изграждат стабилна икономическа перспектива.

1. Повишаването на осигуровки и данъци не е решение на структурните проблеми

Основните дефицити на българската икономика са системни, а не фискални:

• липса на инфраструктурна обезпеченост (електричество, вода, индустриални зони);
• ниска ефективност на администрацията и липса на дигитализация;
• демографски срив и тежък недостиг на кадри;
• непредвидимост на регулациите и недоверие в съдебната система;
• слаба отчетност на публичните институции.

В такава среда повишаването на данъците и осигуровките ще има обратен ефект – ще тласне бизнеса към сивия сектор, ще намали инвестициите и ще обезкуражи иновациите.

2. Вдигането на данъка върху дивидентите е икономически неоправдано

Данъкът върху дивидента засяга именно инвеститорите, акционерите и хората, които влагат капитал в икономиката, а не оперативните собственици на фирми.

През 2024 г. приходите от този данък са едва 126 млн. лв., докато бюджетният дефицит надхвърля 20 млрд. лв. – разлика, която ясно показва, че ефектът върху бюджета ще бъде минимален, а щетите – значителни.

Очакваните резултати от увеличението са:

• спад на активността на капиталовия пазар;
• изтегляне на инвестиции към страни с по-ниски ставки (Естония, Латвия, Малта – 0% данък дивидент);
• стимули за укриване на доходи и прехвърляне на печалби;
• демотивация на малките инвеститори.

Решението не е във „вдигане на проценти“, а в разширяване на икономическата база чрез растеж, доверие и реформи.

3. България има нужда от ясна икономическа визия

България трябва да определи посоката на своята икономическа политика:

• да бъде водещ технологичен център в региона;
• да развие производство с висока добавена стойност;
• да изгради данъчно конкурентна и предвидима среда за инвеститори;
• да се преориентира стратегически към секторите на иновациите и отбраната, където имаме реален потенциал за растеж и експорт.

4. Конструктивни предложения за балансиран бюджет и икономически растеж

Предлагаме и пакет от мерки, които могат да осигурят реални приходи и по-висока ефективност на публичните финанси, без да се посяга на данъчната конкурентоспособност:

Инвестиции и капиталов пазар

1. Реализиране на мултифондовия модел в пенсионната система, така че да се насърчи реална инвестиционна активност и дългосрочна доходност.
2. Частично раздържавяване (миноритатни дялове) на държавни компании през фондовата борсата с цел въвеждане на корпоративно управление, прозрачност и привличане на частен капитал.
3. Активиране на R&D стимули и стимули за насърчаване на ангелското инвеатиране 
4. Осигуряване на административен капацитет и независимост на органа по скрининг на инвестициите, който да гарантира предвидимост и защита на стратегическия интерес на държавата, без да се възпрепятстват чуждите инвестиции с висока добавена стойност и гарантиран произход. 

Фискална и данъчна рамка

1. Актуализация на данъчните оценки – въвеждане на реалистични стойности за облагане на имоти, без допълнително повишаване на данъчните ставки.
2. Премахване на автоматичните индексации при разходи и социални плащания, за да се запази контролът върху публичните разходи.
3. Отпадане на изискванията за СУПТО, които възпрепятстват иновациите и увеличават административната тежест за компаниите.

Приходи и ефективност

1. Облагане на хазарта – въвеждане на 20% данък върху всички залози или алтернативно 30% върху разликата между залозите и печалбите.
2. Предоговаряне на концесионните такси за избрани сектори с висок ресурсен потенциал и концесии за инвестиции в инфраструктура.
3. Диференцирана ТОЛ система по вид пътища и превозни средства – с по-висока ефективност и справедливост в събираемостта.
4. Реформиране на Закона за публично-частно партньорство за отключване на допълнителен частен капитал в икономиката. 

Реформи и заетост

1. Освобождаване на трудов ресурс от държавната администрация към частния сектор чрез програми за преквалификация с участието на бизнеса.
2. Дигитализация на ключови процеси - доизграждане на дигиталната платформа за издаване на сини карти и разрешения за пребиваване, транспониране на европейското законодателство за въвеждане на дигитален портфейл и др. 
3. Преориентиране на индустриалната политика към отбранителния сектор – чрез стимули за съвместни производства и публично-частни партньорства.

BESCO призовава правителството и парламента да започнат реален диалог с предприемаческите и работодателски организации преди окончателното приемане на бюджета. Необходима е дългосрочна фискална рамка (2026–2030), гарантираща предвидимост на данъчната система, стабилност на корпоративния и дивидентния данък и реформи, насочени към растеж, а не към административно балансиране на дефицита.

България не може да си позволи да загуби голямото си конкурентно предимство – предвидимата, ниска и честна данъчна среда. Повишаването на данъци и осигуровки ще подкопае доверието и ще спре предприемаческия импулс. Реформите, които предлагаме, са реалистични, изпълними и ориентирани към икономика на растежа, иновациите и инвестициите. Само чрез сътрудничество между държавата и бизнеса България може да постигне устойчив фискален баланс и реален просперитет.

С УВАЖЕНИЕ,

Добромир Иванов 

Изпълнителен директор 

BESCO – Българска предприемаческа асоциация