СТАНОВИЩЕ Относно: Проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

ДО

52-О НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-Н ДИМИТЪР ЗДРАВКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

С КОПИЕ ДО КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ОТ

Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ (BESCO), вписано в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, с ЕИК 177239971, представлявано от Изпълнителния директор Александър Нуцов

Относно: Проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

УВАЖАЕМИ Г-Н ЗДРАВКОВ,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Представяме становището на Сдружение „Българската предприемаческа асоциация“ (BESCO) по трите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование със сигнатура № 52-654-01-104/23.07.2026, № 52-654-01-52/03.06.2026  и № 52-654-01-103/22.07.2026.

BESCO обединява над 1000 компании от различни сектори, значителна част от които са сред най-големите работодатели в страната, представляват огромен дял от икономиката, работят в технологичния сектор и в индустриите с висока добавена стойност. За нас образованието е ключова част от средата, в която бизнесът се развива, защото именно образователната система поставя основата на човешкия капитал, производителността и способността на икономиката да създава повече блага за обществото. Българският бизнес от години усеща пряко последиците от дефицитите в образователната система: недостигът на хора с необходимите знания, дигитални умения, критично и аналитично мислене и адаптивност се превръща в ограничение пред развитието на компаниите, привличането на инвестиции и създаването на иновации.

За да адресират гореспоменатите дефицити, предприемачите в асоциацията създават собствени академии, обучителни центрове, стажантски програми, финансират и структурират бакалавърски и магистърски програми, водят курсове и обучения в училища и университети, инвестират в допълнителна квалификация и преквалификация на своите служители. Направените финансови инвестиции и инвестиции във време и административна организация на тези процеси са значителни, но недостатъчни да покрият системните нужди на бизнеса с висока добавена стойност и са индикатор за необходимостта от фундаментална реформа в образователната система. 

В края на 2023 г. BESCO и още 24 работодателски, браншови и бизнес организации и двустранни камари излязоха с общо становище, конкретни предложения и едно много ясно послание - в ерата на изкуствения интелект светът се променя не в рамките на години, а често в рамките на броени дни. Старомодните прийоми на преподаване, фокусирани върху натрупване на фактология и наизустяването на определено знание не отговарят на развитието на съвременния свят и уменията за пълноценна реализация в обществото на децата и учениците. 

Затова подкрепяме усилията за подобряване на достъпа и качеството на образованието, включително мерките за езикова подкрепа и по-ранното идентифициране на образователните затруднения. От години BESCO се застъпва за навременна подкрепа за децата с различен майчин език (приблизително всяко четвърто дете в първи клас), които заслужават възможността да учат и да се развиват на равни начала със своите връстниците. България не може да си позволи да губи една четвърт от човешкия си потенциал още на старта в контекста на националните приоритети за трансформиране на икономиката към икономика на високата добавена стойност, иновациите и индустриите с висока добавена стойност. 

Същевременно всяка промяна в образователното законодателство следва да се преценява не само през проблема, който решава днес, но и през това дали изгражда система, способна да подготви децата за икономиката и обществото на утрешния ден. Данните показват, че дефицитите в базовите умения вече са системен проблем. Според PISA 2025 на ОИСР 58% от българските 15-годишни ученици са под базовото ниво по четене, а 57% – по математика, като това са най-ниските резултати за България от началото на участието ѝ в изследването. Тези резултати показват, че за значителна част от учениците системата не успява да изгради фундаменталните умения, върху които впоследствие се развиват всички останали компетентности. Предлагаме разпоредбите относно езиковата подкрепа в трите законопроекта да бъдат обединени и бихме искали да изложим следните препоръки за доусъвършенстване на мярката. 

I. Езикова подкрепа за деца и ученици с различен майчин език

BESCO подкрепя и адмирира усилията за въвеждането на системна езикова подкрепа. Още в предходното си становище по ЗПУО подкрепихме стандартизираните инструменти за оценяване на езиковото ниво, рамковите програми според степента на владеене и специализираните учебни материали. Недостатъчното владеене на езика на преподаване не е липса на способности, а образователна бариера, която системата трябва да установи възможно най-рано и да адресира целенасочено. Когато този дефицит не бъде преодолян навреме, той се натрупва по всички учебни предмети и води до по-ниски резултати, ограничен достъп до последващо образование и по-малки възможности за реализация. Ранната езикова подкрепа е и дългосрочна инвестиция в качеството на работната сила.

Положително оценяваме предвидените стандартизирано оценяване на езиковото ниво, подкрепа според индивидуалните потребности, подготвителен езиков клас, продължаване на подкрепата и след постъпването в I клас, както и проследяване на напредъка. Създаването на нови форми на подкрепа обаче няма да бъде достатъчно, ако паралелно не бъде изграден капацитет за качественото им прилагане. В противен случай новите задължения ще бъдат възложени на училищата и учителите в рамките на съществуващия ресурс, без реална промяна в резултатите.

2. Подготовка на учителите.

Преподаването на български като втори език изисква специфични знания, методики и подходи и не следва да се приравнява с традиционното преподаване на български език и литература. В законопроекта виждаме рамка за езикова подкрепа, но не и достатъчно ясни гаранции, че педагогическите специалисти ще разполагат с необходимата подготовка за нейното прилагане. Затова въвеждането ѝ следва да бъде придружено от специализирана квалификация на педагогическите специалисти, разработване на методики и инструменти за преподаване на български като втори език, допълнителен педагогически ресурс в институциите с концентрация на такива ученици, целево финансиране и ясни минимални изисквания към качеството на подкрепата. Не можем да очакваме различен резултат, ако въвеждаме нови инструменти, но оставяме системата без капацитета да ги използва.

3. Езиковата подкрепа трябва да води до реално приобщаване

Подкрепяме гъвкавата организация на езиковото обучение, включително групова и индивидуална форма според конкретните потребности на учениците. Изразяваме резерви обаче към възможността дистанционната форма да замести присъственото обучение поради организационни затруднения или недостатъчен брой ученици за група. Езикът не се усвоява единствено в учебните часове, ежедневното взаимодействие с учители и връстници и участието в училищната общност са част от процеса и изграждат ключови социални и комуникационни компетентности. Водещият принцип следва да бъде ресурсът да се организира около потребностите на ученика, а не ученикът да бъде изваждан от образователната среда поради организационни ограничения на системата. При невъзможност за сформиране на самостоятелна група решения следва да се търсят чрез споделени ресурси между училища, мобилни специалисти, регионална или общинска организация на подкрепата и комбинирани форми с водещо присъствено обучение.

4. Връзка между диагностика, подкрепа и резултат

Стандартизираното оценяване на езиковото ниво е важна предпоставка за преминаване от общи предположения към решения, основани на данни. За да бъде ефективна системата, е необходимо ясно да бъде определена връзката между входящо езиково ниво, форма и интензивност на подкрепата, необходим ресурс, очакван резултат и последваща оценка. Ключовите параметри като езикови нива, минимална интензивност, учебни програми, методики и правила за проследяване, следва да бъдат ясно определени, за да могат училищата, родителите и обществото да разберат какво реално се предоставя и как се измерва успехът. В противен случай диагностиката рискува да остане административен инструмент, без да води до различен подход към обучението.

В резюме отправяме следните препоръки за надграждане на предложението. 

• Стандартизирана входяща диагностика и индивидуализирана подкрепа. За всяко дете да се установява езиковото ниво чрез стандартизиран инструмент, като резултатът определя формата, интензивността и продължителността на подкрепата, както и очаквания напредък.
• Специална подготовка на учителите по български като втори език. Да се въведат минимален компетентностен профил, задължително въвеждащо обучение и последваща методическа подкрепа за педагогическите специалисти, които предоставят езикова подкрепа.
• Езиковата подкрепа да продължава и след подготвителния клас. Да се предвидят допълнителни занимания, езикова подкрепа в рамките на останалите предмети и периодично проследяване на напредъка и след включването в редовна паралелка.
• Максимален срок за обучение в подготвителен езиков клас. Подготвителният клас трябва да бъде временна мярка с ясно определена максимална продължителност, а не отделна дългосрочна образователна пътека.
• Периодична оценка и ясни критерии за преминаване в обща паралелка. Необходимостта от продължаване на езиковата подкрепа да се оценява регулярно, а детето да преминава към общото обучение веднага щом установеното езиково ниво позволява това.
• Максимално участие на детето в общата училищна среда. Дори по време на интензивната езикова подготовка учениците следва да участват заедно с връстниците си във всички учебни и извънкласни дейности, за които езиковото им ниво позволява.
• Присъствената форма да остане водеща. При недостатъчен брой ученици вместо изцяло дистанционно обучение да се използват споделени специалисти между училища, мобилни екипи или регионално организирана подкрепа.
• Въвеждането да бъде обвързано с готовността на системата. Новият модел да стартира едва когато са налични стандартизирани инструменти за оценяване, учебни програми и материали, подготвени учители и необходимият финансов ресурс, като преди националното въвеждане се проведе пилотно прилагане в рамките на една или две години в различни типове училища. Практическите предизвикателства ще бъдат различни – от училища с висока концентрация на деца с различен майчин език, през паралелки, в които само отделни ученици имат нужда от езикова подкрепа, до малки училища, в които броят на децата няма да позволява сформирането на отделен подготвителен клас. Пилотирането следва да обхване именно тези различни ситуации, за да се установи кои организационни модели работят най-добре – отделен подготвителен клас, подкрепа в рамките на общата паралелка, споделени специалисти между няколко училища или регионално организирана подкрепа. Резултатите от пилотния период трябва да послужат за прецизиране на правилата, необходимия кадрови и финансов ресурс и критериите за прилагане преди националното въвеждане на модела. 
• Целево финансиране и измерване на резултатите. Да се осигури отделен ресурс за езиковата подкрепа и да се проследяват не само броят обхванати деца, а продължителността на подкрепата, успешното им преминаване към общите паралелки и последващият образователен напредък.
  

Предлагаме разпоредбите относно езиковата подкрепа в трите законопроекта да бъдат обединени в единен текст, който съчетава най-добрите решения и допълва съществуващите празноти във всеки от тях.

Заключение 

От самото си създаване BESCO работи за трансформация на българската икономика чрез реформи и ефективни политики с фокус създаване на продукти и услуги с по-висока добавена стойност, развитие на иновациите и индустриите с висока добавена стойност и експортния потенциал на страната. В този контекст образователната политика не може да бъде отделена от дългосрочните цели за икономическото развитие на България. Ако страната има амбиция да развива модерна икономика, тя се нуждае от система, която осигурява на всички деца базисна грамотност, добро владеене на български език, математическа и дигитална компетентност, критично мислене, емпатия, комуникационни умения и способност за самостоятелно учене. Дефицитите в тези области се отразяват на цялата икономика верига, което води до недостиг на квалифицирани кадри, по-високи разходи на работодателите за обучение и ограничен иновационен капацитет. Бизнесът не може и не следва да замества функциите на държавната образователна система, но има легитимен интерес да участва в разработването на политиките, които определят качеството на бъдещия човешки капитал.

Подкрепяме развитието на езиковата подкрепа и мерките за по-ранно преодоляване на образователните затруднения, но считаме, че спешно трябва да се предприемат конкретни усилия към фундаментална реформа в образованието. Успехът на образователната система не се измерва с броя записани ученици или проведени часове, а с това какво реално знаят и могат учениците и дали системата им дава основа за пълноценно участие в обществото и икономиката на бъдещето.

Благодарим за вниманието и заявяваме готовност да продължим експертния диалог за по-достъпно и качествено образование в България.

С УВАЖЕНИЕ,

АЛЕКСАНДЪР НУЦОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ