ДО
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

С КОПИЕ ДО:
Комисия по бюджет и финанси

СТАНОВИЩЕ

от

Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“, с ЕИК 177239971, представлявано от Изпълнителния директор Александър Нуцов

Относно: Публикуван законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЕВ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Българската предприемаческа асоциация (BESCO) обединява над 1000 компании от десетки индустрии. Организацията работи за подобряване на бизнес средата в България чрез ефективни политики, насърчаване на иновациите и въвеждане на съвременни механизми за икономически растеж.

BESCO вярва, че добрата бюджетна политика трябва да отговаря на три основни критерия:

• Прозрачност – обществото трябва ясно да вижда за какво се изразходва всяко евро публичен ресурс и какъв резултат се очаква.
• Ефективност – всяко увеличение на публичните разходи следва да води до измерим икономически и обществен ефект – възвръщаемост на инвестициите, по-качествени социални услуги, по-малко администрация за бизнеса и гражданите.
• Прогнозируемост – бюджетът трябва да създава предвидимост за бизнеса и ясна краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия за развитието на икономиката, данъчно-осигурителната система и средата за правене на бизнес.

За да надмине средните нива на доходи и производителност в Европейския съюз, България трябва да се превърне в едно от най-атрактивните места за предприемачество в Европа, а икономиката трябва да поддържа значително по-висок темп на растеж от сегашния. Това не може да бъде постигнато единствено чрез увеличение на публичното потребление, а чрез ускорено развитие на иновациите, високотехнологичните индустрии и компаниите с висока добавена стойност.

Моделът, основан преимуществено на ниски производствени разходи, постепенно изчерпа потенциала си. Следващата стъпка е трансформация към икономика на знанието, предприемачеството, иновациите, експортните индустрии и високата добавена стойност.

Технологичната революция вече променя световната икономика. Въпросът пред България не е дали ще бъде част от нея, а дали ще бъде сред държавите, които създават новите технологии, или сред тези, които единствено ги потребяват. Именно затова подчертаваме очакването за по-амбициозен бюджет за 2026 г.

Това е първият държавен бюджет след присъединяването на България към еврозоната. В условията на обща валута устойчивият растеж ще зависи все повече от качеството на институциите, човешкия капитал и иновациите. Затова бюджетът следва да бъде оценяван не само през призмата на фискалната дисциплина, а и през способността му да създава условия за по-висока производителност, конкурентоспособност и инвестиции.

За BESCO това означава анализ върху:

• ефекта му върху дефицита и дълга;
• стимулирането на производителността и реалния икономически растеж;
• качеството на публичните услуги;
• спестеното време и административни разходи за гражданите и бизнеса;
• мобилизирането на допълнителни инвестиции и частен капитал;
• развитието на човешкия капитал, по-качественото образование и подобряването на конкурентоспособността.

Обща оценка

BESCO приветства част от заявените приоритети, но счита, че настоящият проект не проявява необходимата амбиция, за да превърне България в конкурентоспособна икономика, основана на знанието и иновациите.

Запазват се основните ставки на корпоративния и подоходния данък, което е важно за предвидимостта и конкурентоспособността на страната. Също така се ограничават част от автоматичните механизми за нарастване на възнагражденията в публичния сектор, а от 1 септември е предвидено намаляване на част от разходите за персонал.

Законопроектът поставя фокус върху научноизследователската и развойната дейност, технологичния трансфер, рисковия капитал, високотехнологичните индустрии и дигиталната трансформация. Въвеждането на данъчно облекчение за разходите за НИРД също е положителна стъпка, която трябва да бъде надграждана.

Тези положителни елементи обаче не са достатъчни, за да компенсират основното предизвикателство: прекомерно бързото нарастване на разходите и липсата на достатъчно ясна връзка между покачващия се дефицит и икономическото развитие на страната според описаните по-горе точки.

Бюджетът за 2026 г. предвижда рекордно високи публични разходи и рекордна капиталова програма. Приходите по КФП нарастват от 44,0 млрд. евро през 2025 г. до 49,6 млрд. евро през 2026 г. – увеличение с около 5,6 млрд. евро.

Същевременно разходите се повишават от 47,5 млрд. евро до 56,8 млрд. евро – увеличение с около 9,3 млрд. евро. Държавата не само изразходва целия допълнителен приходен ресурс, а добавя към него значително дългово финансиране, докато преразпределението на благата достига 45,8% от БВП.

Капиталовите разходи от 9,36 млрд. евро нарастват с близо 60% спрямо 2025 г., а заложеният дефицит от 7,2 млрд. евро, или 5,7% от БВП, достига най-високо ниво от повече от две десетилетия.

Държавният дълг се предвижда да нарасне от 24,2 млрд. евро през 2024 г. до 37,7 млрд. евро през 2026 г. и 50,5 млрд. евро през 2028 г. Само за четири години номиналният размер на дълга се увеличава повече от два пъти. Лихвените разходи вече достигат около 1% от БВП през 2026 г. и ще продължат да нарастват през следващите години.

Значително по-малко внимание е отделено на реформите, които могат трайно да ограничат необходимостта от високи публични разходи:

• повишаване на ефективността на разходите;
• оптимизация на административните структури;
• дигитализация на публичните услуги;
• оценка на ефективността на бюджетните програми;
• пренасочване на ресурса към политики с висока икономическа възвръщаемост.

Проектът предвижда реален икономически растеж от 2,6% и безработица от 3,4%. В ситуация на икономически ръст България трябва да се стреми към бюджет, близък до балансиран.

Поддържането на стабилен фискален резерв, на нисък дефицит и ниски нива на дълг е застраховка, която позволява на държавата да подпомага уязвимите групи и икономиката при форсмажорни обстоятелства като война, енергийна криза, рецесия, пандемия или природни бедствия.

Същевременно при сценарий на забавяне на икономическия растеж и свиване на приходите поради вътрешни или геополитически причини структурният дефицит може да се увеличи рязко и България да се изправи пред необходимост от повишаване на данъци и/или съкращаване на социални и други разходи.

Скорошните примери със страни като Румъния, Унгария и Словакия показват, че по-високите дефицити за покриване на текущи разходи не водят до развитие на икономиката, а само до по-скъпо обслужване на дълга, по-малка гъвкавост на фискалната политика, забавяне на икономиката и впоследствие замразяване или намаляване на социални разходи.

Защита на конкурентната данъчно-осигурителна система

Данъчно-осигурителният модел остава едно от основните конкурентни предимства на България. Той е особено важен за технологичните компании, висококвалифицирания труд, хъбовете за научноизследователска и развойна дейност, предприемачите в индустрии с висока добавена стойност и експортен потенциал.

BESCO не подкрепя увеличаването на максималния осигурителен доход (МОД) до 2 300 евро от 1 август 2026 г.

Мярката се въвежда по средата на годината, нарушава предвидимостта на вече планираните бюджети на компаниите и увеличава цената именно на най-висококвалифицирания труд с най-висока добавена стойност за икономиката.

Препоръки

Настояваме да се положат усилия в посока:

• Заложеният дефицит да бъде намален още с бюджета за 2026 г.;
• през 2027 г. дефицитът да бъде свален под 3% от БВП;
• да се заложи бюджетна траектория към намаляване на преразпределението до максимум 40% от БВП;
• фискалната консолидация да стъпва основно на структурни реформи, по-добра ефективност на разходите и по-висока събираемост, а не на нарастваща данъчно-осигурителна тежест за гражданите и бизнеса;
• капиталовата програма да бъде обвързана с измерима икономическа възвръщаемост на проектите;
• да се отхвърли предложеното увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г.;
• да се обвържат публичните разходи за образование с конкретни показатели за качество, като се гарантира предвидимо финансиране и се преустанови практиката ключови средства за образователната система да бъдат ограничавани или поставяни под допълнителен режим на одобрение след приемането на бюджета.

Следва да се приоритизират:

• подобряването на учебните програми към усвояване на ключови умения сред децата и подрастващите;
• осигуряването на езикова подкрепа за децата с различен майчин език;
• подкрепата за училищата с най-слаби резултати;
• въвеждането на стандарт за качество;
• други ключови мерки, за които имаме готовност да съдействаме.

По-качественото образование е фундаментална тема за бизнеса в контекста на трансформиращата се глобална икономика и целта пред България да създаде конкурентна среда, базирана на наука, солиден човешки капитал и активно общество.

Паралелно с оптимизацията на разходите, адресирането на сивия сектор и повишаването на събираемостта държавата трябва да структурира следващите бюджети в посока на трансформация на икономическия модел на страната.

Това означава в следващите бюджети и средносрочни бюджетни прогнози да се заложи значително по-висок ресурс за научноизследователска и развойна дейност, както и да се осигурят бюджет и механизми за изпълнение на ключовите политики за:

• технологичен трансфер;
• стартиращи и иновативни компании;
• ангелски инвестиции;
• рисков капитал;
• други доказани финансови инструменти.

Именно тези инструменти имат най-висок потенциал да мобилизират многократно повече частен капитал, да повишат производителността и износа, да ускорят икономическия растеж и следователно да доведат до по-силен темп на покачване на БВП и повече приходи в държавната хазна.

Европейският съвет по иновации (EIC) отчита, че подкрепените от него компании са привлекли над 12 млрд. евро последващи частни инвестиции върху публична подкрепа от над 6 млрд. евро, което показва силния мултиплициращ ефект на инвестициите в иновации.

Опитът и данните на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) показват, че използването на качествени финансови инструменти за насърчаване на иновациите води до:

• по-висока инвестиционна активност на реципиентите спрямо техните конкуренти;
• привличане на 1,5 пъти повече допълнително финансиране при конкретни финансови инструменти;
• привличане на по-големи количества частен и институционален капитал.

Моделът на ЕИФ показва, че средно всяко похарчено евро публичен ресурс чрез финансови инструменти генерира допълнителни 5 евро частен капитал.

Това са стандартите за измеримост, прозрачност и възвръщаемост, към които България трябва да се стреми и придържа. Такива изводи и конкретни препоръки идват и от последния доклад на Световната банка, посветен на развитието на икономическия растеж в България и предизвикателствата пред него.

„Бюджет на светло“

Задълбоченият анализ на проекта показва системен проблем, наслагван през годините: ключовите бюджетни документи и данни са разпилени между различни сайтове, представени са преимуществено в трудни за обработване файлове и не позволяват лесно сравнение между планирани и изпълнени разходи.

В рамките на публичната кампания „Бюджет на светло“, в колаборация с Института за пазарна икономика и „Активни политики“, BESCO предлага създаването на:

• единен дигитален бюджетен портал;
• гражданска версия на бюджета;
• машинночетими данни;
• карта на капиталовите проекти;
• регистър на всички нови мерки;
• система за проследяване на изпълнението през годината.

Порталът не трябва да бъде само нова страница с PDF файлове, а да позволява проследяване по:

• институция;
• функция;
• програма;
• икономическо перо;
• регион;
• източник на финансиране.

За всяка значима мярка трябва да се виждат цената, срокът, получателите, очакваният резултат и реалното изпълнение.

За нас, представителите на бизнеса, е особено важно създаването на единна карта на публичните инвестиции.

Общите капиталови разходи достигат приблизително 9,36 млрд. евро, но подробното приложение за приоритетните национални стратегически проекти обхваща само около 1,44 млрд. евро, или приблизително 15% от цялата капиталова програма.

За общинската инвестиционна програма са предвидени над 1,1 млрд. евро, без окончателният проектен списък да се одобрява едновременно с бюджета.

За значителна част от останалите капиталови разходи през национални и европейски източници на финансиране информацията съществува по различни програми и институции, но не е събрана в единен проектен портфейл, което рефлектира директно върху ефективността на приложението им и буди съмнение за непрозрачност.

Като част от кампанията „Бюджет на растежа“ BESCO, Институтът за пазарна икономика и „Активни политики“ са готови да подпомогнат институциите при разработването на стандарта, структурата, функционалностите и дизайна на подобни инструменти.

Заключение

България има възможност не просто да догонва Европа, а да бъде сред държавите, които създават следващата вълна на технологичен растеж.

Това изисква по-голяма смелост, дългосрочна визия и бюджет, който инвестира в създаването на конкурентна икономика.

За тази цел е необходимо всяко евро от публичните средства да има ясна цел и измерим резултат от гледна точка на икономическа възвръщаемост, по-качествени социални и публични услуги и по-малко административна тежест за гражданите и бизнеса.

С уважение:

Александър Нуцов
Изпълнителен директор