

ДО
51во НАРОДНО СЪБРАНИЕ
С КОПИЕ ДО:
Комисия по икономическа политика и иновации
(Водеща)
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по транспорт и съобщения
Комисия по бюджет и финанси
СТАНОВИЩЕ от Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането 51-402-01-12/03.12.2024 г.
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Представям на Вашето внимание становището на Сдружение „БЪЛГАРСКА ТА ПРЕД-ПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането 51-402-01-12/03.12.2024 г.
На първо място, считаме, че предложените изменения в Кодекса за застраховането в 344а, ал. 1, т. 1, ал.2 и ал. 4 от КЗ, които налагат задължителното използване на квалифициран електронен подпис (КЕП) за подписване на застрахователни договори, значително затрудняват достъпа
1
до застрахователни услуги. Отделно от това въпросът за начините за електронно подписване на документи, в това число и договори, са вече уредени в Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в който се уреждат видовете подписи и тяхната сила, поради което предложенията се явяват също и неналожителни. От една страна, това ще наложи ползващите застрахователни услуги да се снабдят с квалифициран електронен подпис от доставчици на удостоверителни услуги, като същевременно ще им се наложи да заплащат таксите, свързани с получаването на такъв подпис. Целта на законодателната уредба обаче трябва да бъде както да защитава потребителите, така и да улеснява достъпа им до услуги, вкл. и застрахователни услуги. От друга страна, предложената промяна ограничава възможността за използване на обикновен и усъвършенстван електронен подпис, въпреки че Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги допуска тези форми на подписване на договори. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, ал. 4 „Правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.“ Това означава, че страните по един застрахователен договор имат право да уговорят и подписването на застрахователния договор с електронен подпис и усъвършенстван електронен подпис, като в този случай те ще имат силата на саморъчен подпис. Не би следвало да се налагат законови ограничения за вида на електронния подпис, с който следва да се подписват договори и държавата да се намесва по такъв начин в частноправните отношения.
Предвид изложеното, предлагаме да отпадне изискването за подписване на застрахователните договори само с КЕП и да се даде възможност за използване на всички три вида електронни подписи, признати от ЗЕДЕУУ, включително обикновен и усъвършенстван електронен подпис. Страните по собствена преценка могат да уговарят и възможността за подписване на застрахователните договори с електронен или усъвършенстван електронен подпис и ще му придават силата на саморъчен подпис, както и досега са се развивали договорните отношения в частноправната сфера, а подписването с КЕП винаги е равносилно на подписването със саморъчен подпис, поради което не следва изрично да се
2
регламентира и в Кодекса на застраховането как ще се подписват електронно застрахователните договори.
На следващо място, предложената разпоредба чл. 344а, ал. 1 следва да се прилага само за продукти за Животозастраховане - Приложение № 1, Раздел 1 от Кодекса за застраховането, а не и за продуктите в клас Общо застраховане по Приложение № 1, Раздел II от Кодекса за застраховането, поради което предлагаме това изрично да се предвиди в чл. 344а, ал. 1 от законопроекта. Съображенията ни се припокриват и със съображенията, изложени по-горе, а именно: В предложената редакция чл. 344а, ал. 1 не се прави разграничение между застраховките по Приложение № 1, Раздел I (Животозастраховане) и Раздел II (Общо застраховане) от Кодекса за застраховането. Ако предложението бъде прието, за всяка застраховка, независимо дали е свързана с животозастраховане, или общо застраховане, ще се изисква страните да притежават квалифициран електронен подпис. Такъв подход би могъл да създаде затруднения за клиентите, които искат да сключат застрахователни договори от разстояние, които предимно са физически лица за този вид застраховане, като те ще са принудени да се снабдят с квалифицирани електронни подписи. Поради това, и в случай че не бъде прието горното ни предложение, предлагаме поне в чл. 344а, ал. 1 да се ограничи изискването за квалифициран електронен подпис само за продуктите по Приложение № 1, Раздел I (Животозастраховане) и да не се прилага за застрахователните продукти от клас „Общо застраховане“ по Приложение № 1, Раздел II от Кодекса за застраховането.
Надяваме се направените предложения и коментари в настоящото становище да бъдат взети под внимание при приемането на закона.
С уважение:
Добромир Иванов
3
Още от ден едно, започваш да прилагаш наученото в собствената секторна среда през работа с практически казуси, менторство и инструменти, подходящи за сферата на личната ти кауза.
.png%3F2026-05-02T12%3A49%3A40.449Z&w=2560&q=75)
СТАНОВИЩЕ на Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) Относно: Проект на Концепция за изграждане на училищна STEM среда
Прочети повече
Научете как партньорството между BESCO и UDIH дава достъп на българските компании до технологии, обучения и финансиране за дигитална трансформация.
Прочети повече
Българската предприемаческа асоциация (BESCO) представя официалното си становище по проекта за държавен бюджет за 2026 г. - първия след въвеждането на еврото. Асоциацията предупреждава за рекордния дефицит от 5,7% от БВП и бързо нарастващите разходи без ясна връзка с икономическото развитие и настоява за фискална консолидация чрез структурни реформи, отхвърляне на увеличението на максималния осигурителен доход и по-голяма прозрачност на публичните инвестиции.
Прочети повече