СТАНОВИЩЕ ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

ДО

52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

С КОПИЕ ДО:

Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия (водеща комисия)

СТАНОВИЩЕ

ПО ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

от

Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ (BESCO),
представлявано от Изпълнителния директор Марио Милев

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Представяме становището на Сдружение „БЪЛГАРСКАТА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ“ (BESCO) относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите със сигнатура 52-602-01-12/09.06.2026 г.

Настоящото становище е конкретно по отношение на предложената в § 44 нова редакция на чл. 210б от ЗЗП, съгласно която:

„За нарушение на разпоредбите на чл. 68ж и 68к на виновните лица се налага глоба в размер от 1000 до 25 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер до 4 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната финансова година. Конкретният размер на санкцията се определя от комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата ѝ в интернет. В случай че няма данни за реализирания от едноличните търговци и юридическите лица оборот в страната през предходната финансова година, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.“

Предложението представлява съществена промяна спрямо действащия режим. Към настоящия момент максималният размер на имуществената санкция по чл. 210б ЗЗП е 70 000 лв. В случай че се приеме предложението, санкциите за някои търговци могат да достигнат до сериозни размери без това да е обосновано от тежестта на нарушението.

Санкция в размер до 4% от годишния оборот може да има ликвидационен ефект за много предприятия, особено за тези с голям оборот, но нисък марж на печалба. Предложените размери на санкциите са в пряко противоречие с принципа на съразмерност, който е основен елемент на правовата държава и е закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Това надхвърля целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН и може да доведе до накърняване на свободната стопанска инициатива.

Особено съществено е, че разпоредбите на чл. 68ж и чл. 68к от ЗЗП обхващат широк и разнороден кръг от нелоялни търговски практики, които могат да се различават значително по своето естество и тежест. Сред тях попадат както тежки и системни нарушения, засягащи голям брой потребители, вкл. и с транснационален елемент, така и практики, които могат да произтичат от единичен случай, техническа или организационна грешка, ограничена рекламна кампания или неправилна преценка по отношение на очакваното търсене и наличните количества.

Допълнително притеснение поражда обстоятелството, че санкцията се определя върху целия реализиран оборот на търговеца в страната, без задължителна връзка с оборота от конкретната засегната дейност, продукт или услуга. По този начин едно ограничено по обхват нарушение би могло теоретично да доведе до санкция, изчислена върху оборот, реализиран от напълно различни дейности на същото предприятие.

В българското законодателство вече е транспонирано коректно изискването на Директива (ЕС) 2019/2161 чрез действащия чл. 203 от ЗЗП. Тази разпоредба правилно ограничава приложното поле на 4-процентната санкция само до „широкоразпространени нарушения“, установени в рамките на координирани действия съгласно Регламент (ЕС) 2017/2394.

Това доказва, че задължението по съюзното право вече е изпълнено и предложената промяна в чл. 210б не е необходима за постигане на съответствие с правото на ЕС. Разширяването му към практически целия кръг от нарушения по чл. 68ж и чл. 68к не произтича като задължително изискване от правото на Европейския съюз, с което българските търговци се поставят в по-неблагоприятно и неравноправно положение спрямо търговците в други държави-членки.

Следва да се отбележи и че предложението за въвеждане на санкция до 4% от оборота не бе включено в законопроекта, който бе публикуван за обществено обсъждане. Подобно увеличение на санкцията изисква особено задълбочена оценка за пропорционалност и въздействие върху бизнеса.

С оглед на значителното финансово и регулаторно отражение на предложената разпоредба, считаме че, подобна промяна би следвало да бъде предмет на самостоятелна и задълбочена оценка на въздействието и на пълноценен диалог със заинтересованите страни.

С оглед на изложеното предлагаме §44 от Законопроекта да не бъде променян.

С уважение,

Марио Милев
Изпълнителен директор