България има нужда от спешна и смела промяна в закона за насърчаване на инвестициите

Може би най-важната икономическа реформа, която България трябва да предприеме и за която не се говори достатъчно, или се говори само повърхностно, е необходимостта от нова стратегия и промени в закона за насърчаване на инвестициите. Основните необходими промени в стратегията и съответно закона за насърчаване на инвестициите са в няколко посоки. На първо място, увеличаване на директните финансови стимули за български и чуждестранни инвеститори за експортно-ориентирани, високо и средно-технологични инвестиции. Тези финансови стимули трябва да са подчинени на европейските правила за регионална държавна помощ, които допускат до 50% от даден инвестиционен проект да бъде подпомогнат финансово от държавата в слаборазвити региони, които в България са всички освен София и югозападен регион. Много важно е критериите и съответно размерът на финансови стимули да се определя по ясни, обективни критерии за да се насърчават инвестиции в индустрии с по-голяма добавена стойност, в по-изостанали региони, в производства или услуги, които предоставят по-голямо възнаграждение от средното за страната и които използват в по-голяма степен местни доставчици. Като част от промените е редно да се намалят и опростят праговете за големина на инвестициите, които да бъдат насърчавани по този закон.   Тази реформа е абсолютно необходима ако България иска да увеличи икономическият си растеж, да избегне т.н. капан на средните доходи в който се намира, да намали икономическите неравенства между регионите и да осигури средно-европейски доходи дори за хора с по-ниско ниво на умения, каквито за съжаление са по-голяма част от текущата работна сила на страната. 

В основата на тази необходимост е, че почти всички страни от Източна Европа предлагат солидни стимули за местни и чуждестранни инвеститори, който поставят България в почти невъзможна позиция да се пребори за значими инвестиции и да стане реална част от световните вериги за доставка. 

Защо е важно да бъдат насърчавани инвестициите? 

В скорошна статия във Financial Times озаглавена „Забравеното Икономическо Чудо на Източна Европа“, авторът Ручир Чарма,  напомня за значителния икономически напредък на страните от Централна и Източна Европа от началото на прехода. По-специално, Чехия, Словения, Словакия, Естония, Латвия, и Литва вече се считат за икономически напреднали страни (а не развиващи се) т.е. страни с БВП/глава от населението от над USD 17,000. Скоро в този клуб ще попаднат Полша, Унгария и Румъния. За сравнение, последната страна присъединила се в клубa на богатите е Южна Корея в далечната 1997. В основата на този икономически напредък е навлизането на нови, експортно-ориентирани производствени мощности в тези страни, които допринасят значително за увеличаване на износа, производителността, и нивото на заплащане. Тези нови производствени мощности до голяма степен се дължат на навлизането на значими чуждестранни инвеститори, които реално приобщават тези страни в глобалните си вериги за доставки. Насърчаването на инвестициите е много удачен инструмент за постигането и на други фундаментално важни икономически цели като регионалното развитие, развитие на местни вериги на подизпълнители, увеличение на заплатите и поетапна промяна на структурата на заетостта.

България изостава значително в привличането на експортно-ориентирани инвестиции с висока добавена стойност не само от страните от централна Европа, а и от съседни страни като Румъния и Сърбия. С БВП/глава от населението от приблизително EUR 10,000 и ниска безработица, но висок процент на работещи в сектори с ниска добавена стойност и ниски нива на възнаграждение, България е в реален риск да попадне в т.н. трап на средните доходи и да не успее да догони дори страните от Централна и Източна Европа в обозримо бъдеще. 

Къде се намира България като конкурентоспособност за привличане на чуждестранни инвестиции? 

Ако вие сте български производител и обмисляте да построите нова фабрика във Видин, но разберете, че ако я построите в Калафат може да получите до 50% от стойността на инвестицията като субсидия от румънската държава и земя в готова индустриална зона, а не обещание, че държавата ще ви построи път, ще издържи ли патриотизмът Ви? A ако сте чуждестранен инвеститор и избирате между двете локации, къде бихте отишли? 

Това, че България не е атрактивна дестинация за чуждестранни производствени инвестиции, би следвало да е ясно за всеки следящ статистиката. Новите проекти за заводи в България се броят на пръсти, а дори в редките случай когато ги има, те са за сравнително малки производства със средно ниво на добавена стойност. За сравнение, съседна Сърбия успя в последните години да привлече няколко значими проекти за над EUR 100 мн и няколко за над EUR 1 милиард, както и множество на брой по-малки. Картината е видна и на макро-икономическо ниво. А сравнение със страни като Полша, Унгария, и Словакия дори са неуместни на фона на много-милиардните инвестиции в автомобилни производства и напоследък заводи за батерии за електрически автомобили. 

Таблица 1: Растеж на входящите потоци ПЧИ в България, Румъния и Сърбия, 2015-2019

Източник: World Development Indicators, собствени изчисления

Таблица 2: Знакови инвестиционни проекти, обявени или в процес на изграждане в страните от ЦИЕ през 2020-2021

Има множество фактори, които предопределят избора на дадена страна за изграждането на нов завод, звено за услуги или развойна дейност. За съжаление глобалният пазар за привличане на инвестиции е изключително конкурентен, като инвеститорите по-често са в по-силната преговаряща страна от държавите, които се опитват да привлекат тези инвестиции. Компании като Фолксваген, но и далеч по-малки такива, обикновено карат няколко държави да се състезават за дадена инвестиция, a не обратното. Факторите, които инвеститорите изследват при избор на дестинация са множество – цялостният имидж на държавата, наличието на инфраструктура и функциониращи индустриални зони, наличието на адекватна работна ръка, наличието на специфични клъстери и доставчици, цялостните разходи за строителство и опериране на нов завод, и бързината за издаване на разрешителни за строеж. Естествено важен аспект е цялостната институционална рамка и функциониране на съдебната система, но в някои случай дори тези фактори имат по-малко значение от чисто икономическата съобразност на инвестицията. България не е конкурентно-способна на почти никой от горните фактори, като дори и ниската цена на труд не е огромно предимство на фона на по-високите разходи за транспорт до западна Европа, по-ниската производителност на труда, и сходни цени на индустриални имоти и строителство с централна Европа. 

Един от много важните, а често най-важен аспект за избирането на инвестиционна дестинация е и наличието на директни финансови стимули за насърчаване на инвестициите. Един от основните конкурентни недостатъци на България за привличането на инвестиции е неадекватната политика за стимулиране на инвестициите чрез регионална държавна помощ и ако той не бъде адресиран, България просто няма шанс за привличане на осезаеми чуждестранни инвеститори. За сравнение, средната регионална държавна помощ отпускана на инвеститори в страни като Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, и Румъния е между 15-45% от направената инвестиция, докато в България е под 3%. Това е, при положение че разрешената държавна помощ от ЕС е до 50% в слабо развити региони, каквито в България са всички региони извън София и югозападен район. В Румъния например, всеки местен или чуждестранен инвеститор може да получи до 50% държавна помощ при основно просто условие – тя да бъде върната чрез плащаните данъци в бъдещите години. Реално средната отпусната помощ за проекти в северната ни съседка е 45% през периода 2015-2020. В допълнение, повечето стани в региона имат много по-нисък праг за големина на инвестициите които да стимулират, което им помага да привлекат значителен брой по-малки, но иновативни инвестиции. Дори в страни като Полша, минималният праг за насърчаване на инвестициите е EUR 1 милион при иновативна инвестиция. Основните мерки в сегашния закон за насърчаване на инвестициите в България за компании от клас А и Б като построяване на инфраструктура и частично връщане на осигуровките са крайно неадекватни и неконкурентно-способни. 

Какво трябва да се направи и защо е лесно постижимо?

За да бъде справедливо и правомерно насърчаването на инвестиции чрез регионална държавна помощ, то следва да е подчинено на няколко основни принципа:

• Каквато и държавна помощ да се предостави, тя трябва да се възстанови чрез преките платени данъци от инвеститора в обозрим период, например 10-15 години. Това е реално постижимо и видно от платените данъци на платените данъци от значими инвеститори в България. Като цяло държавната помощ се връща значително от всеки инвеститор защото такива инвестиции имат мултиплициращ икономически ефект
• Да се стимулират основно експортно-ориентирани производства и услуги, които са част от глобалните вериги за доставки. Като цяло тези инвестиции имат по-висока добавена стойност и ниво на производителност и не изкривяват вътрешния пазар за стоки и услуги
• Да се предоставят само стимули съгласно европейския регламент за държавна помощ 
• Помощта ще се изплаща на база реализирани разходи и представени разходни документи за тях
• Да се предоставя държавна помощ на определени постигнати фази от страна на инвеститора за да се намали рискът за държавата, че даден проект няма да се осъществи
• Помощта да се определя на база на ясни и прозрачни критерии

Следната таблица е предложение за обективна точкова система за определяне на нивото на директни финансови стимули за производствени инвестиции. Тя има за цел да стимулира инвеститори, които инвестират в по-изостанали региони,  в по-високотехнологични индустрии, предоставят по-високи възнаграждения на работния си персонал от средното за областта, стимулира експорта и въвеждането на иновации за дадения регион, стимулира ползването на български поддоставчици и стимулира регенрирането на западнали индустриални терени. Тази система за оценка трябва да бъде съпроводена от намаляване и опростяване на праговете за квалификация на инвеститорите, като съответно приоритетните инвестиции да са с големина над EUR 10 милиона, клас А да са над EUR 3 милиона, и клас Б да са над EUR 1 милион. Също предполага квалифициране на регионите в България спрямо нивото на развитие, което освен безработицата да обхваща и средното ниво на заплащане, което не се отчита в сегашният закон. Това е особено важно в контекста на споменатия капан на средните доходи и почти парадоксалният факт, че град като Благоевград, който е свързан с магистрала, близо е до пристанище Солун, има два университета, и има ниска безработица, се превърна в градът с най-ниски средни заплати в България, изпреварвайки в тази печална статистика градовете от северозападна България. Както и до сега, трябва да се стимулират основно високо и средно технологични индустрии по европейската NACE квалификация, като биха могли да се разглеждат проекти от ниско-технологични индустрии ако има съществен елемент на иновация. 

Таблица 3: Предложена точкова система за оценка на индустриални проекти

По тази точкова система, примерен инвеститор, който иска да инвестира EUR 50 милиона в експортно-ориентирано предприятие във Видин, което да наеме поне 30% служители на над средно за областта възнаграждение, поне 30% от служителите са или безработни или наети от индустрии с ниска добавена стойност, използва поне 30% от материалите си от български доставчици, изнася над 50% от произведената продукция и рекултивира западнал индустриален имот, има възможност да получи до 50%, или максималната разрешена държавна помощ. Ако същият инвеститор реши да построи заводът си до София в изградена индустриална зона, не наема служители на по-високи от средните заплати за областта, и производството не е иновативно спрямо други производства в областта, то държавната помощ би била в размер на 15%. Важно е да се отбележи, че дори във вторият случай е добре да се предостави държавна помощ за да може да бъде привлечена инвестицията в България спрямо конкуренцията от съседните държави, но по този начин се дава допълнителен стимул да се избере локация, където заводът ще има значително по-голям позитивен икономически ефект. Трябва да се има в предвид, че и към днешна дата в държаният бюджет се предвижда ежегодно бюджет за насърчаване на инвестициите, но той не е достатъчен и се разпределя без ясни критерии и приоритетност. В настоящият закон, за директна финансова помощ могат да кандидатстват само приоритетни проекти, които са с големина над EUR 50 мн., като при различни изключения, прагът може да се снижи до EUR 15 мн. Реалността е, че такива проекти са по-редки, а повечето насърчавани проекти дори в страни като Чехия са под този праг. 

Таблица 4: Подкрепени проекти в Чехия за 1998-2020

В същото време, настоящият закон предвижда подкрепата в по-малки проекти да е основно за построяването на инфраструктура, което е неадекватна мярка – повечето страни в региона предлагат готови индустриални зони с изградена такава. 

Защо „регионална държавна помощ“ не е лоша дума и не е нито лява и нито дясна икономическа политика? 

Както винаги има критици към идеята за предоставяне на държавна помощ за насърчаване на инвестициите поради различни причини. Някой от често срещаните са следните:

1. Регионалната държавна помощ нарушава конкуренцията: целта на регионалната държавна помощ е да стимулира нови инвестиции в изоставащи региони, където пазарните сили не могат да доведат до задоволително ниво на развитие. Стратегията на Европейският Съюз е да позволява такава помощ с интензитет до 50% в по-слабо развити региони именно поради тази причина. Ироничното е, че страни като Словакия успяха да развият защитаването на държавна помощ за големи проекти в конкуретно предимство и това им позволи да спечелят такива значими производства като тези на Hyundai, Kia, Jaguar и други. 
2. Изкривява местния пазар: регионалната държавна помощ е инструмент, активно използван от всички страни в ЦИЕ, често за привличане на предприятия с експортна насоченост, които обслужват целия европейски пазар. Това означава, че на българския пазар се предлагат стоки и услуги на предприятия, подкрепени от други страни, т.е. ефектът на изкривяването не може да бъде избегнат дори България да не отпуска регионална помощ. 
3. Нерентабилна е за държавата: регионалната държавна помощ се изплаща директно, чрез данъчни и осигурителни плащания от подкрепените предприятия и служителите им, както и индиректно, чрез по-високи данъчни и осигурителни плащания на предприятия-доставчици на подкрепените предприятия, както и чрез по-високи данъци върху потреблението. При подкрепа на предприятия от индустрии с висока добавена стойност, сроковете на изплащане са по-кратки, като при всички случаи не надвишават 10 години.
4. Отпускането на регионална държавна помощ е несправедливо спрямо предприятията, които оперират без такава помощ: регионалната държавна помощ се отпуска само в региони, и за сектори, които не могат да привлекат достатъчно инвестиции на пазарен принцип. По този начин се цели да се избегне директна конкуренция между подкрепените с държавна помощ и вече съществуващите предприятия. Все пак такава конкуренция е възможна, например чрез привличането на работна ръка от вече съществуващите към подкрепените предприятия. От друга страна, ограничаването на мерките само до високотехнологични предприятия означава, че новите работни места ще са за по-квалифициран труд и ще допринесат за увеличаване на производителността на работната сила и на средната работна заплата. 
5. Регионалната държавна помощ не е нужна: Ниското ниво на входящите потоци инвестиции към България през последните 10 години и ниското ниво на БВП на глава от населението и на заплатите в страната показва, че България не е достатъчно атрактивна дестинация за преки чуждестранни инвестиции. Регионалната държавна помощ е необходима за преодоляване на недостатъците на България като инвестиционна дестинация и за привличане на инвестиции в индустрии с висока добавена стойност. 

Държавната помощ като част то цялостна индустриална политика е в основата на икономическият бум на държави като Сингапур и Ирландия, далеч преди да бъде прилагана от страните от източна Европа. Тя е прилагана и в страни като САЩ и Германия, както е видно от помощта предлагана на градове за централата на Амазон в САЩ както и от подкрепата на германското правителство за завода на Тесла в страната. 

В заключение

Привличането на инвестиции не се изчерпва само с мерки за насърчаване на инвеститорите. Реформите в образование, здравеопазване, съдебна система; изграждането на инфраструктура и индустриални зони; целенасочен инвестиционен маркетинг на България и подобряване на имиджа на страната;  опростяване на административните процедури са само част от общата картина и критерии за избор на България като инвестиционна дестинация. Но активните мерки за насърчаване на инвестициите са елемент, без който България няма шанс да стимулира местните и чуждестранните инвеститори в по-високотехнологични производства и с това да има шанс да се присъедини в клуба на богатите държави в обозримо бъдеще.