Икономически доклад за стартъп екосистемата в България по време на COVID-19 Кризата

I. Резюме:

Настоящата глобална криза, породена от COVID-19, засяга в различна степен почти всяка икономическа дейност на планетата. Сегментът на стартъпите не е изключение. Този доклад има за цел да очертае основните проблеми, с които те се сблъскват в България и да предложи мерки за икономическото възстановяване на индустрията. Целта на доклада е да послужи на българското правителство, европейските институции и други свързани изпълнителни органи, които могат да предприемат действия, при изготвянето на подходящи мерки за преодоляване на предстоящите икономически предизвикателства. Този анализ се основава на отговорите на 100 стартиращи и / или иновативни компании и е извършен от BESCO - Българска стартъп асоциация в дигитална коалиция с Edit.bg - Икономическо развитие чрез иновации и технологии, BVCA - Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, Endeavor България, ABLE - Асоциацията на българските лидери и предприемачи и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерството на икономиката.

Методологията на доклада се основава на първично събиране на данни, интервюта и фокус групи, включващи български стартъп компании, местни VC фондове и различни организации с фокус иновации и стартиращи компании. Предвидени са също вторични изследвания и сравнителен подход с други европейски страни.

Основни изводи:

Риск от банкрут. 

• Над 42% от компаниите заявяват, че са изложени на среден до висок риск от фалит в рамките на следващите 3 месеца. Следва увеличение от 75% през следващите 6 месеца, ако икономическият пейзаж не се промени. (Фигура №6, 7) Настоящата криза може да постави началото на изчезването на цял икономически сегмент, който насърчава иновациите, засилва износа на стоки и услуги с по-висока добавена стойност, привличането на капиталови инвестиции и преки чуждестранни инвестиции, привличането на квалифицирана работна сила, подпомагането на положителните демографски тенденции и създаването на цялостен, положителен национален имидж;

Спад на оборот.

• 66% от компаниите прогнозират спад на приходите над 40% спрямо предходните месеци (Фигура №2), а 63% от компаниите планират ¼ (на сегашния персонал) или повече принудителни съкращения на работна ръка (Фигура №3)

Липса на ликвидност.

• 65% от компаниите оценяват като съществен проблем загубата на местни клиенти, 54% от компаниите оценяват като съществен проблем загубата на международни клиенти, липса на ликвидност е проблем оценен от 53% от компаниите(Фигура №5). 
• Очевидно е, че загубата на клиенти намалява ликвидността и е важно да се отбележи, че стартъпите изпитват остра нужда от сигурни клиенти и лесен достъп до капитал 

Предложения за конкретни мерки:

Държавата, като клиент и достъп на стартъпи до обществени поръчки.

Най-голямата нужда на българските стартъпи е да запазят достъпа си до клиенти. Поради тежките условия, над 20% от стартиращите компании смятат, че държавата трябва да се превърне в надежден клиент под някаква форма. (Фигура №9) Понастоящем липсват процедури на национално и местно ниво, където институциите и стартиращите предприятията да се срещат на пазарен принцип. Потенциална стъпка в правилната посока може да бъде свързана с промени в законодателството за обществените поръчки. Промяна в изискванията може да даде право на иновативни и стартиращи компании да участват в публични търгове от по-малък мащаб.

Функционален Фонд на фондове

Над 23% от компаниите считат, че капиталови инвестиции трябва да се увеличат, чрез рисков и дългов капитал. (Фигура №9) Финансирането от VC фондове не само трябва да се превърне в по-висок държавен приоритет, но и да бъде съпътствано от по-бързи, лесни и административно олекотени процеси. Специфична мярка, която се счита за осъществима, е по-бързото стартиране на работата на инвестиционните посредници, избрани от „Фонд на фондовете“, съфинансирани от европейските инвестиционни и структурни фондове. През последните години, няколко фонд мениджъри трябваше да започнат активен процес на инвестиции в стартиращи компании, но тежките административни процедури възпрепятстваха преразпределението на средствата, особено в така необходимите стартови (seed) и начални (pre-seed) етапи. Настоящата ситуация предразполага за по-бързо, по-фокусирано маневриране и реално разпределение на финансите към уязвимата стартъп екосистема. 

Освен спешното стартиране на планираните инструменти от Фонд на фондовете, е нужно да се разшири възможността, на наличните в момента фондове, за дялово и рисково инвестиране в компании в ранна фаза.Достъп до заем в размер на до 5 млн евро, който всеки фонд да може да получи, ще даде възможност да бъдат подкрепени много от стартъп компаниите, които в момента са изправени пред сериозен риск от фалит. От изключителна важност е всеки от текущите фондовете, да има достъп до средства под формата на заем, поради факта,че текущата икономическа стагнация, би затруднила стартиращите компании в привличането на нови инвеститори. Подчертаваме, че заемът би бил спасителна мярка, а не целеви ресурс за растеж. 

Гласуване на законопроект за Договорно акционерно дружество.

Само 21% от компаниите подкрепят решението на правителството за разделяне на заплатите 60/40 (Фигура №9) (където 60% се покриват от правителството и 40% от работодателя). Самостоятелно, тази мярка е крайно недостатъчна, що се отнася до висококвалифицираната работна сила. В момента, в България няма лесен механизъм за разпределение на дялови опции за служители (option pool). Предоставянето на такъв механизъм би позволило на компаниите да запазят най-важния си актив - служителите, но и лесно да привличат нови кадри. BESCO - Българската стартъп асоциация активно работи над законопроект за създаването на нов тип юридическо лице в България, а именно Договорно акционерно дружество, което ще разреши дилемата с дяловите опции. Като част от процедурата за одобрение от Министерския съвет, законопроектът в момента следва процедура по междуведомствено съгласуване от различните министерства. Силно вярваме, че сега, повече от всякога, нашата икономика се нуждае от интелигентни, некапиталови решения, а Договорното акционерно дружество предоставя такива. То надгражда над настоящото дружество с ограничена отговорност и регулира по далеч по-ефективен начин правните и оперативните взаимоотношения между съоснователите, инвеститорите и служителите, като осигурява гъвкавост и правна защита на всички заинтересовани страни. Договорното акционерно дружество е вдъхновено от френския SAS, което се оказва много успешна инициатива, доказана през годините.

III. Профилиране:

100 български стартъпа участваха в проучването, опериращи в над 27 различни индустрии като информационни технологии, образование, туризъм и пътни технологии, промишлени IoT, здравеопазване, дизайн, потребителски стоки, фарматех, рециклиране на текстил, SaaS, управление на ERP, роботика, Blockchain, Киберсигурност, Реклама, Биотехнология, Спорт, Игри, Foodtech, Fintech и Потребителска електроника. Над 40% от компаниите разработват софтуерни решения. Половината от компаниите посочват, че се намират във фаза на растеж, като другата половина е разпределена между компаниите във фаза на прототипиране в ранен стадий и фаза „Изследвания и разработки“, и фазата на ранното приемане / приспособяване на продукта към пазара. Общият годишен приход на всички посочени компании е 155 млн. лева. 72% от компаниите работят с 10 или по-малко служители, а 42% са посочили, че екипите им са от 5 или по-малко хора (включително ръководството).

Специфика на стартъп компаниите

В контекста на мерките, които до момента се предлагат за подкрепа на бизнеса, стартъп компаниите се отличават по 3 основни критерия:

• Стартъп компаниите са фирми, които са новосъздадени и в България има много, които са основани през последните 12 месеца.
• Компаниите най-често са в етап на научно-развойно развитие на своите продукти и услуги. В този етап, в продължение често на години, се инвестира в развойна дейност, фирмите не реализират приходи или ако реализират такива те се реинвестират.
• Стартъп компаниите са бързоразвиващи се. В контекста на предложените до момента мерки от правителството, това е от ключово значение, защото спадът в оборота на бързоразвиваща се компания не отразява коректно щетите, които кризата нанася в момента, особено ако се сравнява със същия период от предходна година (твърде е вероятно, компанията да няма приходи, но да е близо до завършване на иновативен продукт/услуга с изключителна добавена стойност). 

IV. Мерки за въздействие върху кризата:

• Очаква се сериозно понижение на приходите сред стартъпите в България (от тези, които имат такива), като 66% от компаниите прогнозират спад на приходите над 40%. Над една трета от компаниите очакват да загубят между 40-60% от месечните си приходи.
• 63% от компаниите планират да съкратят 25% (от сегашния персонал) или повече принудителни съкращения, при които почти всяка пета компания ще загуби над ¾ служители. Продажбите и маркетинговите позиции ще представляват над 18% от прогнозираните съкращения. 
• 65% от компаниите оценяват като съществен проблем загубата на местни клиенти, 54% от компаниите оценяват като съществен проблем загубата на международни клиенти, липса на ликвидност е проблем оценен от 53% от компаниите. 
• Над 42% от компаниите заявяват, че са изложени на среден до висок риск от фалит в рамките на следващите 3 месеца. Следва увеличение до 74% в рамките на следващите 6 месеца, ако икономическият пейзаж не се промени.

V. Мостово финансиране и държавна подкрепа

• 33% от стартиращите компании посочват нужда от 25 000 до 100 000 евро за оцеляване по време на кризата. Други 31%поясняват, че се нуждаят от спасителен капитал между 10,000 - 25,000 евро. Не трябва да се пренебрегва по-голямата нужда от спасително финансиране, тъй като това е необходимата жизнена линия за компаниите във фаза на растеж - много по-близо до значителната икономическа възвръщаемост.
• Стартъпите показват ясна нужда от финансиране от правителството и банките. Над 35% смятат, че директният финансов стимул трябва да бъде осигурен или от правителството, или от банковия сектор. 45% от компаниите имат нужда от преки финансови облекчения чрез различни инструменти. Над 20% от стартиращите компании смятат, че правителството трябва да стане активен участник и / или клиент на техните продукти / услуги.

Вижте и изтеглете целия доклад тук.