МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон

Причини, които налагат приемането и цели, които се поставят със законопроекта

През изминалите години България се утвърди като един от ключовите центрове за иновативно развитие в Европа. Наред със значимата роля, която страната ни играе като стратегически център във веригата на производство на големи международни технологични компании, расте и броят на българските компании, които създават и развиват в България технологични продукти и системни решения с принос към българската и световната икономика. Талантливи екипи създават нова генерация български компании и продукти в различни сфери като FinTech (иновации във финансовите услуги), BioTech (иновации в биотехнологиите), RegTech (иновации в управлението на регулаторните процеси), AI (изкуствен интелект), machine learning (машинно учене), blockchain (блокчейн) и IoT (интернет на нещата). Расте броят на компаниите, работещи в сферите като конструиране на дронове и роботика, космически разработки и други индустрии с висока добавена стойност. 

Повечето от тези нови български компании, подобно на конкурентите им от САЩ, Европа, Япония, Китай са започнали своя жизнен цикъл като стартъп (startup) компании. Това са непублични компании, създадени от предприемачи и подпомогнати финансово с инвестиции от трети лица, чиято основна цел е създаването и разработването на иновативен продукт и/или услуга, създаващи потенциал за бърз растеж на тези компании. Крайната цел на съществуване на стартъп компаниите е или да бъдат продадени в своята цялост на друго лице, или да бъдат трансформирани в публични компании чрез предлагане на техните акции на регулираните пазари.

Действащата нормативна уредба на търговски дружества в България не може да отговори на спецификите, свързани с дейността на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании. Български стартъп компании, които са работили, били са в контакт или са чували за модела на Силициевата долина в САЩ за стартиране и финансиране на компании търсят инструменти, подобни на съществуващия отвъд океана модел, който ще им даде възможност да се ползват от наложилите се в практиката средства за набиране на финансиране от стартъп компаниите без да се налага учредените от тях български компании да се пререгистрират в чужди юрисдикции. Акционерното дружество има някои характеристики, които могат да отговарят на посочените специфики, но няколко основни въпроса предотвратяват ползването му от предприемачите в страната – високият начален капитал както предвидените в търговския закон условия за структурирането, функционирането и взаимодействието на органите на управление на акционерните дружества се явяват сложни и скъпи за малките компании в началния етап на тяхното развитие. От друга страна, дружеството с ограничена отговорност като най-често ползваната правна форма за стартиране на бизнес в България не предоставя възможност за емитиране на акции и други инструменти за набиране на средства или предоставяни като стимули за задържане на служителите. 

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Търговския закон („Проектът“) цели да модернизира нормативната база в областта на действащото дружествено право чрез адаптиране на правната рамка към променящите се обществени отношения в сферата на предприемачеството, съобразно неговото развитие, описано по-горе. Със законопроекта се предвижда създаването на нов тип търговско дружество – „дружество с променлив капитал“ („ДПК“), с което да се предоставят конкурентни условия за стартиране на иновативни и бързо развиващи се стартъп компании в България. 

Дружеството с променлив капитал  е базирано на принципа на договорната свобода при определяне структурата, компетентността и функционирането на органите на управление, респ. определяне отношенията между съдружниците. В правния му режим са заимствани най-подходящите за стартъп компаниите елементи от уредбата на АД и ООД.  Въвеждането на възможност новият тип дружество да е с променлив капитал ще доведе до по-голяма гъвкавост и оперативност в управлението му, съответстваща на динамиката на обществените отношения, свързани с разработването и внедряването на иновативни продукти, услуги и/или бизнес модели и до намаляване на административната тежест и разходите, свързани с увеличаването и намаляването на капитала.

В сравнителноправен план отделни страни-членки на Европейския съюз са предприели и предприемат мерки за създаване на благоприятни условия за развитието на стартъп компании на местно ниво чрез модернизиране на дружественото си право и въвеждане на нов тип дружествени форми. Примери в това отношение са германското Unternehmergesellschaft (UG) (дружествено на предприемача), френското Société par actions simplifiée (SAS или в превод Улеснено акционерно дружество) испанското Sociedad Limitada Nueva Empresa (SLNE), словашкото Jednoduchá spoločnosť na akcie (улеснено акционерно дружество), полското Prosta spółka akcyjna (улеснено акционерно дружество). 

Структура на законопроекта

За реализиране на заложените със законопроекта цели се предлага да се изменени и допълни действащият търговски закон като се създаде нова глава Петнадесет “а” “Дружество с променлив капитал”, структурирана в 5 раздела. Предвижда се създаването на напълно нов вид дружество, непознато за българското търговско право до този момент, и поради тази причина текстовете са структурирани като изцяло нова глава от Търговския закон, без препращане към определени текстове на познатите до момента дружества в България. Систематичното му място е отредено след уредбата на ООД и АД, доколкото макар и самото то да не е капиталово по смисъла на закона, както беше споменато по-горе е базирано и съчетава много решения, познати при ООД и АД.

В общите разпоредби (Раздел I на Проекта) е залегнало изискването във фирмата  на дружеството да се съдържа означението „дружество с променлив капитал” или съкращението “ДПК”. За наименованието на дружеството е избрана най-съществената му особеност – променливият капитал, която трябва да се схваща в смисъл, че капиталът не подлежи на вписване в Търговския регистър и поради това е определен като „променлив“. Изрично е предвидено, че това ще е правна форма, подходяща за реализиране на предприемачески проекти, доколкото в тази форма могат да съществуват само микро и малки предприятия. Посочено е минималното съдържание на дружествения договор, като е застъпен водещият принцип за договорната свобода чрез допускането в него да се включват и други условия с оглед учредяването, съществуването, управлението и прекратяването на дружеството. 

В следващия Раздел II са развити основните изисквания при отчитането на капитала и дружествените дялове, разгърнат е принципът за свобода на договарянето между съдружниците, което позволява изпълнение на специфичните за рисковото капиталово инвестиране права като право на привличане (drag-along), предимствено право (preemptive right), право на присъединяване (tag-along). В законопроекта е заложена принципната свобода на прехвърляне и наследяване на дружествените дялове, доколкото те не са ограничени с дружествения договор.

Дружеството ще може да придобива собствените си дялове. Това правило цели да улеснява възможността за привличане и задържане на висококвалифицирани специалисти чрез създаване на нужната нормативна уредба за предоставяне на наети от ДПК лица на възможност да придобият дялове от същото като се сключва договор за това (договор за опции или т.нар. вестинг). При определени в договора условия наети от дружеството лица ще имат право да придобият до 15 % от всички дялове в ДПК, което ще се упражнява само чрез прехвърляне на собствени дялове на дружеството.

В края на финансовата година управителният съвет, съответно управителят, следва да установят броя и стойността на придобитите през финансовата година дялове от наети лица, а заедно с годишния финансов отчет и доклад с информация за сключените договори за придобиване на дялове от наети лица.

Проектът предвижда минимален набор от права и задължения на съдружниците в Раздел III, които могат да бъдат доразвити или ограничени на база текстовете в дружествения договор. В този смисъл, при ДПК ще може да се вмени задължение за личен принос на съдружниците и/или на част от тях, както и аналогична възможност за изключване на съдружник, ако същият не допринася за дейността и развитието на дружеството. За дружествените дялове на изключения съдружник се предвижда да се поемат по решение на общото събрание от останалите съдружници и/или от дружеството съгласно предвидените за това условия и ред в дружествения договор.

На следващо място, определените в закона основания за прекратяване на участието на съдружник биха могли да се доразвият в дружествения договор, с което да се отговори на специфични очаквания и постигнати уговорки за това между съдружниците. След прекратяването на участието дружеството следва да изплати на напускащия съдружник стойността на дружествения му дял към момента на прекратяването, освен ако е уговорено друго в дружествения договор.

Правилата за управлението на дружеството чрез неговите органи (общо събрание на съдружниците и управителен съвет или управител) са посочени в Раздел IV от законопроекта. Предвижда се всеки от съдружниците да има толкова гласа в общото събрание, колкото съответстват на номиналната стойността на дела му, освен ако се предвиди друго в дружествения договор.

Съставът и структурата на лицата с право на глас в общото събрание на ДПК се определят на база вписване в книгата на съдружниците към последното число на месеца, предхождащ деня на провеждане на общото събрание. Със законопроекта се предвиждат традиционните методи за свикване на общото събрание - чрез писмена покана до съдружниците, която да се обяви в търговския регистър или да се връчи лично срещу подпис. Срокът за обявяване на поканата в Търговския регистър е поне 15 дни преди датата на общото събрание, а когато поканата се връчва на всички съдружници – срокът е 7 дни. На следващо място, засилено е приложението на електронните средства за комуникация като се предвижда възможност свикването на общо събрание на ДПК да става с покана до всички съдружници поне 7 дни преди датата на общото събрание посредством електронни средства с изрично потвърждение за получаването. Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, трябва да бъдат предоставени на съдружниците по начин, предвиден в дружествения договор, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание.

Участието на съдружниците в общото събрание може да се осъществява както присъствено, така и неприсъствено, а също и чрез електронни средства, за което следва да се предвидят подробности в дружествения договор или в самата покана за свикване. Протоколирането на заседанието на общото събрание може да бъде както на хартиен, така и на електронен носител.  Законопроектът регулира и въпроси, свързани с компетентност на общото събрание, кворум и мнозинства, като чрез дружествения договор биха могли да се приемат отклонения и развитие на минималната законова уредба. Също така, на база договорната свобода би могло да се предвиди, че поименно определени съдружници, както и един или повече съдружници, притежаващи поне 30 на сто от гласовете в общото събрание, ще имат привилегии при упражняване на правото на глас и/или право на вето при приемането на решения от общото събрание.

Управлението и представителството на ДПК може да се осъществява чрез управителен съвет или управител, като и в двата случая се допуска това да бъде и юридическо лице, включително то да представлява дружеството. За функционирането на управителния съвет като колективен орган са предвидени процедурни правила, изисквания за кворум и мнозинство, които биха могли да се доразвият в дружествения договор. Със законопроекта са регулирани общите принципи за отговорностите на членовете на управителния съвет като избягване и разкриване на конфликт на интереси, дължима грижа при изпълнение на дейността си, както и солидарна отговорност за причинените на дружеството вреди.

В последния Раздел V от законопроекта са посочени правилата при преобразуване и прекратяване на ДПК. Предвидено е задължително преобразуване, ако към края на финансовата година дружеството престане да отговаря на изискванията за микро или малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средни предприятия. В този случай, то се преобразува в капиталово дружество по реда на раздел III от глава Шестнадесета на ТЗ. 

С цел яснота при другите случаи на преобразуване на ДПК, в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са добавени две нови разпоредби в глава Шестнадесета на ТЗ като решението за преобразуване трябва да се приеме от общото събрание на съдружниците с мнозинство 3/4 от гласовете. На следващо място, ако ДПК участва в преобразуване, за него ще се прилагат правилата за персоналните дружества.

Изменения в други закони

Предвидено е само едно изменение в Гражданско процесуалния кодекс, което е необходимо с цел уреждане на способа за изпълнение върху дялове на ДПК.

Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба

Приемането на законопроекта ще бъде свързано с разходи на Агенция по вписванията – Търговски регистър за адаптиране на информационните й системи относно регистрацията на ДПК и вписването на промени по електронната му партида. 

Приемането на предложения законопроект ще доведе до намаляване на началните разходи при учредяване на ново дружество, както и поддържането му в сравнение с АД.

Очаквани резултати от прилагането на новата уредба

Със законопроекта се очаква да се създаде по-голяма гъвкавост и достъпност при създаването и управлението на иновативните и ориентирани към бърз растеж малки компании, без да им се създават допълнителни административни пречи, което ще ги направи привлекателни за привличане на инвестиции.

Позволявайки на участниците в дружеството с променлив капитал сами да определят и структурират управлението му според нуждите си и на база очакванията на инвеститорите, би ги улеснило и би намалило административната тежест при управлението му.

От своя страна, създаването на стимули за наети от дружеството с променлив капитал лица да подкрепят неговото развитие, е допълнителна предпоставка за развитието на този тип инструменти за инвестиции. Мотивът на наетите лица да приемат подобен тип допълнително стимулиране се състои в надеждата, че компанията ще има успешно развитие и получените на този етап от нейното развитие дялове ще имат значително по-висока последваща цена.

Предвидените със законопроекта облекчения при създаване на стартъп компании, в крайна сметка ще създаде нови възможности за икономически растеж вследствие наличие на повече иновативни и ориентирани към растеж компании, разработващи продукти и услуги за целия свят, дигитализация на производството и растеж на БВП.

Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз

Предложеният в законопроекта нов вид търговско дружество няма пълен аналог в правото на страните членки на ЕС, но не противоречи на никое от изискванията на законодателството, хармонизиращо дружественото право на европейско ниво.