

JEREMIE (Joint European Resources for Micro to Medium Enterprises) е инициатива на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), стартирала в България през 2010 година.
Инициативата се появява след като България влиза в Европейския съюз през 2007 г., точно в началото на нов седемгодишен програмен период (2007–2014), но първите години минават в забавяне на еврофондовете. Когато през 2009 г. властта се сменя, страната няма изграден план как да управлява структурните фондове ефективно и тогава JEREMIE, вече тествана успешно в други държави, се предлага като готово решение за България.
Идеята зад инициативата е много иновативна за времето си - вместо традиционните грантове за бизнес, да се използват финансови инструменти - кредити и капиталови (equity) инвестиции, при които решението се взема от пазарен играч, а не от администратор, и при успех вложените средства се връщат и реинвестират.
Основният проблем с грантовете е липсата на обратна връзка между резултат и финансиране - парите се отпускат безвъзмездно и не се отчита реален икономически резултат. Това с годините създава т.нар. "грантово лоби" - бизнес модел, ориентиран към усвояване на средства, а не към пазарен успех.
Финансовите инструменти въвеждат друга логика - публичните пари се третират като всякакви други пари - ако генерират доходност, тя се връща на инвеститора (в случая публичния) и се влага отново. Това превръща ЕИФ в т.нар. "public investor in private markets" - публичен инвеститор, който работи по правилата на частния капитал.
ЕИФ обаче не финансира бизнеса директно. Функцията му е да структурира финансови инструменти и да изгражда самите финансови играчи - фондове, гаранционни схеми, банкови партньорства, които впоследствие финансират малкия бизнес. По веригата стои публична администрация (Европейска комисия, национално правителство), след нея ЕИФ като технически и пазарен експерт, и накрая - финансовите посредници (банки, фонд мениджъри), които вземат конкретните инвестиционни решения.
JEREMIE България старира с 200 млн. евро през 2010 г. През 2012 г. към инициативата се добавят още 150 млн. евро, тъй като оперативната програма по конкурентоспособност изостава с изпълнението на грантовите си схеми. Така общият ресурс достига 350 млн. евро, първоначално насочен предимно към кредитния пазар - equity сегментът тогава е още слаборазвит у нас.
С годините моделът демонстрира силата на рециклирането - средствата, инвестирани и възстановени от кредити и капиталови инвестиции, се влагат повторно, умножавайки реалния ефект върху икономиката. До момента от инициативата до бизнеса са стигнали около 1,6 милиарда евро, подпомагащи над 10 000 малки предприятия. Над 500 иновативни компании са получили капиталови инвестиции от фондове, които преди петнайсет години изобщо не съществуваха.
JEREMIE може да бъде сравнена с плана "Маршал" след Втората световна война - публичен ресурс, изграждащ дългосрочна икономическа инфраструктура чрез реинвестиране, а не еднократно раздаване. Докато фонда "Маршал-Шуман" (Marshall Plan fund) работи вече над 70-80 години, JEREMIE България е едва на петнайсет, но вече показва сходна логика на устойчивост - мандатът е удължаван последователно (до 2020 г., после до 2025 г. и още веднъж с още пет години).
Между 2010 и 2015 г. Европейската комисия е отворена към изключения и гъвкава интерпретация на регламентите за финансови инструменти, тъй като самата концепция е още в пилотна фаза. След 2015 г. обсъждането се политизира - финансовите инструменти стават популярни, а с това идва и засилена регулация, която понякога приближава новите инструменти обратно до логиката на грантовете.
Една от положителните особености на инициативата е статутът на рециклираните средства - те вече не са формално "еврофондове" и не подлежат на същите регламенти, държавни помощи и срокове за инвестиране. Това им дава по-голяма гъвкавост - по-дълги инвестиционни периоди (4-5 години), възможност за резервиране на капитал за follow-on инвестиции, и, за разлика от Фонда на фондовете, възможност за регионални инвестиции извън България.
Първите equity фондове по JEREMIE се появяват през 2011 г. - два акселератора и два венчър капитал фонда - Eleven, LAUNCHub, NEVEC и Empower Capital (тогава Power Capital, днес част от групата на Black Peak). Логиката е експериментална - ЕИФ съзнателно финансира два паралелни модела (по-комерсиален акселератор срещу по-традиционен capital модел), за да установи кой работи по-добре в българската среда, за която по онова време Европейската комисия изобщо не вярва, че съществува пазар.
Резултатите оправдават залога. Eleven става най-големият акселератор в Европа и е отразен от Financial Times. Power Capital (днес Black Peak) връща изцяло капитала на инвеститорите си от първия фонд и продължава с втори фонд от 126 млн. евро, отскоро и трети фонд, който достига 55 млн. евро. Профилът на Black Peak е специализиран private equity подход с фокус върху operations и инвестиции в по-късен етап, докато други фондове в екосистемата (като Eleven и LAUNCHub) се развиват от чист акселератор към по-комплексни venture capital структури с привлечен частен капитал.
Към момента само фондовете, финансирани по JEREMIE, са набрали общо 434 млн. евро капитал, от които около 150 млн. са JEREMIE-ресурс - останалото е привлечен частен капитал, доказателство за мултиплициращия ефект на модела.
Следващата фаза в развитието на екосистемата е привличането на местен институционален капитал - най-напред пенсионни фондове, като инвеститори в алтернативни активи (private equity и venture capital). За разлика от family офисите, които предлагат повече гъвкавост, институционалните инвеститори носят дългосрочна устойчивост - ангажименти, които остават стабилни независимо от краткосрочни сътресения на пазара.
Постигнатото през последните петнайсет години показва, че JEREMIE вече се е доказала като успешен модел - финансовите инструменти изградиха устойчива инвестиционна екосистема в България. Това обаче е по-скоро основа, върху която предстои още по-съществено развитие. С предвидените стъпки за развитие на JEREMIE, екосистемата има потенциал да навлезе в нов етап на растеж, надграждащ постигнатото досега.
Leadership & Advocacy Academy doesn’t only develop individual participants. For BESCO, it is a long-term investment in a stronger ecosystem - building capacity where it matters most: within the organizations, institutions, and communities that shape the public environment.
.png%3F2026-05-02T12%3A49%3A40.449Z&w=2560&q=75)
POSITION of the Association for Innovation, Business Services and Technologies (AIBEST) Regarding Draft Concept for Building a School STEM Environment
4 мин четене
Прочети повече
In this opinion, BESCO objects to the proposed requirement that insurance contracts be signed mandatorily with a qualified electronic signature (QES), as this raises costs and hinders access to insurance services and duplicates the framework already in place in the LEDETS (Law on Electronic Document and Electronic Trust Services).
4 мин четене
Прочети повече
The proposal constitutes a substantial departure from the current legal framework. At present, the maximum pecuniary sanction under Article 210b of the Consumer Protection Act is BGN 70,000.
4 мин четене
Прочети повече