Становище относно Проект на Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "Стартъп виза"

Относно: Проект на Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и  отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен  "Стартъп виза" 

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

Във връзка с общественото обсъждане на Проекта за Наредба за условията и реда за  издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен  проект, наречен "Стартъп виза" предлагаме на Вашето внимание: 

Становище на BESCO – Българската стартъп асоциация  

по Проекта за Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на  удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен "Стартъп виза" 

1. Да се увеличи контролът над последващата дейност компаниите 

Разписаната в наредбата процедура в момента предоставя контрол върху дейността на  кандидатите, но той може да бъде подобрен. Сертификатът за “Стартъп виза” е безсрочен, но  разрешението за пребиваване (Виза Д) е срочно и се подновява всяка година. Кандидатите  пребивават в България с разрешението за пребиваване, а сертификатът “Стартъп виза” е само  основание за издадените документи за пребиваване. След 12 месеца в България кандидатите  изготвят на всеки 6 месеца отчет за дейността си, който се разглежда от Експертния съвет и ако  има отклонение от дейността министъра на икономиката отнема сертификата, уведомява  службите и правото за пребиваване се отнема.  

Предложението ни е да се добавят още два сценария свързани с доклада, отчитащ дейността  на компаниите: 

- Ако не предадат доклад в посочения срок сертификатът им “Стартъп виза” се отнема от  министъра на икономиката, за което се уведомяват службите и се отнема и правото за  пребиваване в страната. 

- Ако в доклада се посочи невярна информация сертификатът им “Стартъп виза” се  отнема от министъра на икономиката, за което се уведомяват службите и се отнема и  правото за пребиваване в страната. 

По този начин ако извършат друга от заявената дейност, ако не подадат доклад или ако  излъжат сертификатът за „Стартъп виза“ ще им се отнеме и ще започне процедура по отнема  на правото за пребиваване. Така ще имаме работещ механизъм, който ще гарантира, че колкото и широко да е отворена вратата в България ще останат само тези, които наистина  развиват високотехнологичен и/или иновативен бизнес и отговарят на изискванията.  

2. Порталът https://edelivery.egov.bg/ няма как да работи за нуждите на кандидатите за  „Стартъп виза“.  

„Стартъп визата“ е процедура, за привличане на предприемачи, граждани на страни, които не  са членки на Европейския съюз. Тези хора не са и граждани на Република България, не са  българи и не говорят български език.  

Порталът edelivery.egov.bg има 5 възможности за достъп: 

a) ПИК на НОИ. Осигурените лица в България получават от Националния осигурителен  институт (НОИ) 10-значен буквено-цифрен персонален идентификационен код (ПИК) лично  или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително да попълват заявление  на хартиен носител. 

Чуждестранните граждани от трети страни не се осигуряват в България и е напълно  невъзможно да получат ПИК на НОИ. 

b) Електронен идентификатор. 

a. ПИК на НАП. Предоставя се от НАП на граждани, които имат отношение към  българската Национална агенция за приходите. Нужно е да се предостави ЕГН. ПИК  на НАП се получава лично – т.е. от човек, който може на живо да отиде в офис на  НАП или от упълномощено от него лице. Чуждестранен гражданин на страна, която  не е членка на ЕС, който все още няма фирма в България и няма право за  пребиваване в България не може да получи ПИК на НАП. 

b. Облачен КЕП на Борика. Борика е компания, която оперира в България. Няма  граждани на страни извън Европейския съюз, които да имат КЕП на Борика.  c. Облачен КЕП на Евротръст. За разлика от Борика, Евротръст има глобален бизнес,  но той е в няколко страни членки на Европейския съюз, както и в Македония. Може  би единственият сценарий е някой македонец с КЕП на Евротръст да иска да си  основе стартъп компания в България. Във всички други случаи може да твърдим, че  и този метод за достъп е напълно неработещ за гражданите на страни, които не са  членове на Европейския съюз, и най-вече не са български граждани. 

d. Квалифициран електронен подпис (КЕП). Следвайки аргументите от предходните  две точки тук отново чуждестранните граждани нямат достъп до този вид услуга.  

Порталът, който администрацията на Министерство на икономиката предлага е достъпен  изключително за граждани на Република България. Стартъп визата е услуга за граждани на  страни, които не са членове на Европейския съюз.  

Порталът edelivery.egov.bg не работи правилно на английски език. На английски език  страниците са само наполовина преведени, наполовина на български език. Когато се влиза от  страница в страница прехвърля автоматично отново на български език. Също така на английски  език голяма част от информацията не е преведена и отсъства. Считаме, че е крайно  неподходящо дори да се предлага този портал да бъде използван за привличане на бизнес и  инвеститори и показва голямо неразбиране на нуждите на бизнеса. 

България заема 61 място в индекса Ease of doing business (зад Македония, Румъния, Косово,  Хърватска, Беларус, Черна гора, Армения и много други) и използването на този портал би  допринесъл за допълнителното ни влошаване на позицията и в тази класация.  

Текстът в чл. 6 (1) трябва да се прецизира и да отпадне „или чрез Системата за сигурно  електронно връчване (https://edelivery.egov.bg/)“ 

3. Изискването за събрани поне 12 точки, за да бъде разгледана кандидатурата трябва  да се преработи. 

Максималният брой точки, които една компания може да събере са 17 точки. Стартъп визата е  насочена, както към наскоро стартирали компании/проекти/екипи, така и към такива в идейна  фаза. Едни от най-ценните компании, които може да привлечем са тези с висока степен на  научно-развойна дейност. За такива компании може да отнеме 1-2 години, за да привлекат  инвеститор, след което 5 до 7 или повече години преди да реализират продажби.  

Критерият „Клиентска мрежа“ дава от 1 до 3 точки спрямо доказаните реализирани продажби.  Ако компанията все още не е реализирала продажби (какъвто е случаят на повечето стартъпи,  дори може да видим за пример Dronamics, с които толкова много се гордеем като българи)  автоматично остават максимум 14 точки, които могат да бъдат събрани. 

Критерият „Инвестиция“ дава от 1 до 3 точки спрямо привлечена инвестиция от фонд за дялово  и рисково инвестиране, опериращ със средства от Европейски структурни и инвестиционни  фондове и/или Европейския инвестиционен фонд. Без тези точки остават максимум 11, което е  под нужните 12. 

Всяка компания, която няма продажби и няма инвестиция от фонд, който оперира с пари на  Европейски структури няма начин да бъде разгледана. Също така ако е стартъп, който е в  сферата на услугите и няма какво да патентова губи още 3 точки. 

4. Чл. 6, ал. 5, т. 6 трябва фундаментално да се преработи 

Критериите описани в т.6 бяха разгледани в предходни работни разговори, като причини,  поради които дадена компания да получи „бърза писта“ и директно да бъде одобрена. В  момента същите са критерии, спрямо които да се вземе решение за разглеждане. По този  начин летвата се вдига до ниво, което би отказала и малката част, които биха решили да  кандидатстват на български език и без добре направена платформа, чрез която да го направят. 

Прилагаме сравнение на критериите за кандидатстване в различни страни членки на  Европейския съюз. Вярваме, че екипът на дирекция „Икономически политики“ в Министерство  на икономиката е разгледала вече всички тези процедури, наясно е с тях и за нас е интересно  защо е нужно България да има в пъти по-високи критерии, от която и да е друга държава в  Европейския съюз.

❖ Нито една друга държава няма изискване свързано с патентоване на продукт! 

❖ Нито една друга държава няма изискване свързано с инвестиция от Фонд за дялово и  рисково инвестиране, опериращ с пари на EIF или Европейски структурни средства! 

❖ Нито една друга държава няма изискване свързано с реализиране на продажби към  момента на кандидатстване! 

❖ Нито една друга държава няма изискване за откриване на фиксиран брой работни  места! 

❖ Нито една друга държава няма изискване за срок, в който бизнеса да започне да  оперира! 

❖ Нито една друга държава няма изискване предприемачите да са завършили топ  университетите в света и то в 10%! 

❖ Нито една друга държава няма изискване, свързано с това какви клиенти имат и успех  да продават на Fortune 500 компании. В момента в България единици фирми успяват да  продават на Fortune 500. Шансът стартъп да продава на Fortune 500 клони към 0,  защото много от тези компании не работят с партньори, които имат под 5000  служители.! 

❖ Нито една друга държава, също членка на ЕС, няма изисквания свързани с Хоризонт  2020 или Scale of Excellence! 

❖ Нито една друга държава няма изисквания свързани с участие и победи в конкурси! 

❖ Нито една друга държава няма изисквания свързани с публикации! 

❖ В нито една друга държава оценката не се извършва от заместник министри и  чиновници! 

❖ Само в една друга държава се прави оценка на база точкуване (Австрия). Там е нужно  да се съберат 58% от точките, при нас 70% от точките. Там можеш да събереш нужните  точки ако говориш немски език, имаш 5 години професионален опит и си под 35  години. При нас ако имаш добър бизнес план, обезпечен си финансово, имаш добри финансови прогнози, направил си оборот от 100 000 лв, имаш инвестиция и от 1 млн  евро, но от частен фонд ще си събрал едва 9 от 17 точки.  

Предложението ни е да се въведе бърза писта, както и цялостно да се премине към подход, в  който по добрия пример на другите държава – оценява се единствено  

✔ дали компанията има средства, за да живее 1 година в България 

✔ да са длъжни да регистрират тук фирма 

✔ да имат проект с потенциал за глобалните пазари 

✔ да се ангажират, че ще отворят нови работни места в България следващите 5 години 

✔ да се ангажират, че ще могат да реализират оборот от поне 500 000 лв след 5 години 

 ✔ и субективно Стартъп комитет да оцени идеята им 

За повечето страни е достатъчно да се гарантира, че ще се регистрира компания в страната, да  се покаже, че екипът има минимални пари, с които да живее първите месеци и да убедят  Стартъп жури, че идеята им е иновативна. По необясними за нас причини България вдига  летвата по-високо от всеки друг. Много по-високо! Държавата, която е в дъното на всички  класации за иновации и условия за бизнес. Най-бедната държава в Европейския съюз, с  потенциал да не може да достигне стандарта на живот на другите до края на века. Държавата,  която периодично оглавява класацията за най-бързо изчезващо население на планетата.  Страната, където едва 3% от хората имат евентуално желание да започнат свой бизнес. Тази  държава взима решение да направи критерии, които са по-високо от всичко, което някой друг  би си представил.  

Може спокойно да кажем, че ако Facebook, Apple, Microsoft, Amazon и много други  кандидатстваха в началото си за българска стартъп виза нямаше да има начин да бъдат  одобрени, защото не биха отговорили на нашите критерии. 

5. Съставът на Експертната комисия, която оценява кандидатите трябва да се промени 

Има три практики в другите държави: 

● Оценката се извършва от Стартъп комитет, който е съставен изцяло от хора, които  работят със стартъпи и имат опит със стартъпи и са от частния сектор 

● Оценката се извършва от специализиран за работа със Стартъпи орган към държавата 

● Оценката се извършва на база одобрение от местен сертифициран инкубатор,  фасилитатор, инвеститор 

Няма практика оценката да се извършва от орган, който е държавен и няма опит за работа със  стартъпи. Третираме предложения в наредбата Експертен съвет, като такъв, защото над 70% от  членовете му са държавни служители, като двама от тях имат право на вето.  

Няма практика заместник-министри да оценяват стартъпи. Тук не говорим само за добрия опит  на другите държави, а и за логиката на управление на страната ни. Заместник-министрите се  намират на 27 място в йерархията на управлението в България. В дадени моменти те заместват  и самите министри временно, които се намират на 11 място в йерархията в държавата. Това са  висши държавни служители, които трябва да се занимават с макро-ръководенето на ресора  им. Образование и икономика са сред секторите, в които предстоят тежки реформи през следващите години. На фона на това е недопустимо тези висши държавни служители да се  занимават с оценката на идеята на някой Богдан или Вова от Украйна и на групата му приятели!  Възможно е (ако процедурата работи) годишно да идват хиляди кандидатури. Това означава,  че заместник-министър може да трябва всяка седмица да оценява десетки стартъпи.  

6. Наредбата не следва добрите практики от Европейския съюз за достъп до  информация и кандидатстване.  

Съществуват три варианта за кандидатстване за Стартъп виза в Европейския съюз: 

а) чрез собствен уебсайт 

б) чрез външен уебсайт (като www.f6s.com) 

в) чрез изпращане на документи по електронна поща 

В Наредбата е заложен третият вариант, документите да бъдат изпращани по електронна поща  e-docs@mi.government.bg или до портала https://edelivery.egov.bg/. Вярвам, че ще срещнем  разбиране защо порталът edelivery.egov.bg не би свършил никаква работа за тази процедура и  оставаме само с варианта да се изпращат документи на посочената електронна поща. 

Считаме, че България трябва да следва най-добрите практики, а не най-посредствените. Ние  трябва да се стремим да се открояваме, когато правим нещо ново и да бъдем оценявани, като  най-добрите в света. В рамките на работните групи и работните срещи предложихме да се  използва втория вариант и външна платформа (F6S), като мотивите ни бяха, че решението е  безплатно и може да стартира без забавяне. След като предложението ни бе отхвърлено сега  предлагаме да заложим най-доброто възможно решение: собствена платформа, която да се  изгради и свърже с домейна www.startupvisabulgaria.com и да постигнем представяне на  програмата на най-високо световно ниво.  

Тук може да се видят няколко добри практики от други държави: 

Естония: https://startupestonia.ee/visa 

Литва: https://startupvisalithuania.com/ 

Дания: https://startupdenmark.info/ 

Италия: http://italiastartupvisa.mise.gov.it/ 

Малта: https://startupvisamalta.com/ 

7. Кандидатстването трябва да може да се осъществява на български ИЛИ английски  език.  

В момента е заложено кандидатстване на български И английски език. Това не следва добрия  пример и практиките от другите страни членки на Европейския съюз. Текстът на наредбата  създава административна тежест и нуждата предприемачите да търсят преводачи, които да  превеждат от техния език на български език. Това ще доведе до утежняване на процедурата. 

Ако видим някои други страни членки на Европейския съюз, които прилагат „Startup  Visa”виждаме следното:

Има само една страна, която задължава да се кандидатства на официалния език в държавата  им - Испания. Испанският език е официален в 21 държави в света и се говори от близо половин  милиард човека.  

Решението на всички други е правилно и логично, защото целта е да привлекат инвеститори и  предприемачи, а не да захранват бизнеса на местните преводачески агенции и да създават  допълнителна тежест за бизнеса. Дори във Франция може спокойно да се кандидатства на  английски език. 

Предложение: В процеса на работа BESCO предложи решение, което би направило възможно  кандидатстването на английски. По добрия опит на другите държави, Министерство на  икономиката може да сертифицира оценители, които да оценяват кандидатите. По този начин  кандидатите могат да кандидатстват пред оценителите на английски език, след което да  подават документи към държавата на български, като тези документи биха били свързани с  одобрението им, а не със самото кандидатстване.  

8. Критериите за финансови прогнози и наличен капитал трябва да бъдат отделни. 

Критерият за финансови прогнози и критерият за наличен капитал са добри сами по себе си, но  няма логична причина, поради която да бъдат обединени в общ критерий. По този начин се  създава недосмислица, в която потенциалния заложен ръст се приравнява на това за колко  месеца имат пари в банката. Това е нелогично и предлагаме двата критерия да бъдат отделни  и да се оценяват отделно. 

9. Критерият за „Инвестиция“ трябва да се отвори. 

Все по-голяма част от българските фондове за дялово и рисково инвестиране не оперират със  средства от Европейски структурни и инвестиционни фондове и/или Европейският  инвестиционен фонд. Така написан критерият изключва напълно фонд за дялово и рисково  инвестиране, който оперира със свои собствени средства – каквито всъщност е целта един ден да бъдат всички фондове. Днес, ние инвестираме публични средства на Европейския съюз във  фондове, за да може те да развият средата и след време изцяло да функционират с частни  средства. Не е логиката завинаги да се харчат публични пари.  

Повечето фондове в Европа не оперират със средства на EIF и европейски публични средства.  Също така съществуват множество инвестиционни фондове в САЩ, Азия и целия свят, които са  много по-добри от европейските. Ако един стартъп е взел пари от Секвоя Кепитъл (където  българин е един от партньорите), който е един от най-големите фондове в света – този стартъп  няма да може да получи точки, за да дойде в България, заради този критерий.  

Ако искаме България да има действаща Стартъп виза този критерий трябва да се коригира и да  се отвори към фондове, които не са задължително обвързани с европейските структури.  

Заключение! 

В заключение изразяваме позицията, че предложеният текст на Наредбата е неработещ. Не  съществува стартъп компания на света, която да иска да дойде в България и да може да  изпълни тези критерии, и ако случайно се намери дори една такава, то тя ще трябва да мине  през толкова тежка процедура, която да я откаже. Призоваваме текстовете да бъдат  коригирани! 

В заключение предлагаме решение, което ще работи и сравнение с неработещата концепция,  която представя този проект за наредба

С уважение, 

 Добромир Иванов 

 Председател 

 BESCO