Становище по казуса Airbnb

Становище на BESCO – Българската стартъп асоциация относно предложения за промени в Закона за туризма, внесени от г-жа Менда Стоянова и г-н Валери Симеонов

BESCO – Българската стартъп асоциация застава твърдо за запазване възможността за краткосрочно отдаване под наем на апартаменти в България. Подкрепяме нуждата от по-добро регламентиране на този вид услуга, заявяваме желанието си да участваме в подобряването на законовата уредба, но изказваме силната си загриженост, че така предложената промяна в Закона за туризма ще нанесе сериозни вреди върху бизнеса, свързаните индустрии и върху немалко хора в България. Позицията ни е обоснована от следните причини:

1. Равнопоставеност на различните доставчици на туристически услуги. Тук проблематиката идва от процедурите по сертификация на туристически обекти

Процедурата по категоризация е тромава, недигитализирана, свързана с множество документация и опити за срещи с една комисия, която е претоварена с работа и в момента. Познаваме и лично членове на комисията – те са добри професионалисти и отдадени на работата си, но категоризацията на 2000 обекта в София за 3 месеца е невъзможно да бъде извършена. По-сериозният проблем, обаче, е с Наредбата за изисквания към местата за настаняване, както и самия Закон за туризма. Те съдържат изисквания, които не съответстват на съвременната реалност. Ето някои примери:

• Изискване за поставяне на табели в близост до входа с „фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца“ и „имената на управителя на обекта с телефон за контакт“ (чл. 114, ал. 3 от ЗТ) . Според предложените промени „хотелиерство може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон“. Спазвайки тази наредба ще е необходимо да се поставят табели с личните данни на физически лица по етажите на жилищни сгради.  
• Изискване за „ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията“ (чл. 115, ал 1 от ЗТ). Това изискване не може да важи за апартаменти по две основни причини. Първо, рецепции имат хотелите, за които е писан и този закон. Второ, ако се постави ценоразпис в коридора гостите, които винаги предварително знаят колко ще платят, в момента щом влязат в апартамента ще питат какви са тези цени. Наемните цени в платформите се сменят ежедневно на чисто пазарен принцип. Ако случайно ценоразписът е с по-ниски от тези, на които гостите са запазили имота, ще помислят че са били измамени. Ако са прекалено високи ще помислят, че други хора са били измамени. 
• Примери от Наредбата включват задължения апартаментите да имат телевизори и телефони. Набързо разпитахме лично хората в екипа си, както и познати наши хора и 0% от нас използват стационарен телефон – през 2019 година това е напълно ненужна вещ за този вид услуга. Има изискване и за информационно табло с брошури на туристически услуги във входа на сградата, нещо като изпринтиран TripAdvisor. Също така има изискване на Наредбата за ежедневно почистване, което не само би нарушило спокойствието на гостите, а и на всички живущи в сградите (освен това в контекста на отдаването под наем на апартаменти е напълно необосновано икономически)  
• Виненочервените табели със златни звезди също са изискване. Звездите могат да са 1, 2 или 3 – какъв ефект имат те и защо трябва да са закачени, освен по-високата туристическа такса и повечето изисквания за всяка следваща звезда 

2. Недемократични принципи за спиране на работа на глобални платофрми

Заложените механизми за контрол на спазването на предложените промени прехвърлят тази отговорност от компетентните български органи (Министерство на туризма и КЗП) към електронните платформи. В срок от 3 месеца Booking.com (например) ще трябва да удостовери, че хиляди недвижими имоти от най-различен тип и клас са категоризирани според ЗТ, което е крайно нереалстично. При евентуалното наличие на едва 3 некатегоризирани имота в платформата („системно нарушение“) се спира достъпът на всички хора, пребиваващи в България, до страницата на Booking.com. Същата съдба би последвала и останалите електронни платформи и българските граждани ще бъдат лишени от възможността да запазват места за настаняване онлайн, изобщо, в България или където и да е по света. Хипотезата е валидна и за Facebook…всъщност, социалната мрежа също ще е на прицел, ако няколко студента имат неблагоразумието да публикуват обяви за наем на жилищата си през лятната ваканция в някоя група. По-реалистичен сценарий е да бъде забранена само платформата Airbnb, на което самите Airbnb сигурно няма да реагират. Собствениците на имоти в Airbnb започват да ползват VPN услуги и имат свободен достъп до профилите си. Гости от цял свят продължават да запазват имоти в България през Airbnb, само българите няма да можем да си запазваме в чужбина без VPN. 

3. Платформите за краткосрочни наеми не са единствено туристически платформи. 

Фундаментално, уебсайтовете Airbnb.com и Imot.bg/Imoti.net и др. предоставят една и съща услуга – свръзване на наемодател и наемател. Единствените разлики са средната продължителност на наема и пазарите, към които двете платформи са насочени (местен/чуждестранен). Немалка част от апартаментите в Airbnb се наемат от чуждестранни и български служители, клиенти и партньори на български и международни компании и институции; от театри, филмови студия, телевизии и рекламни агенции; от спортни отбори, държавни университети и студенти по обменни програми, които нямат друг избор за настаняване за няколко месеца предвид бюджета им; от представители на дипломатически мисии в България, от неправителствени организации, както и от служители на българската държавна администрация. С оглед гореспоменатото, голяма част от пребиваващите в апартаментите не попадат в дефиницията „турист“ съгласно §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма. Настаняването на тези лица не следва да бъде третирано като „туристическа услуга“.

4. Неяснота в дефинирането на критерии какво означава собственикът да обитава жилището си и риск да се наруши неприкосновеността на частната собственост

Много собственици отдават своите жилища чрез електронни платформи през периодите, в които не пребивават в тях – работят или учат в друг град или държава. Те обитават жилищата през няколко седмици или месеца в годината. От внесените предложения за промени не става ясно какво означава „обитаване“ на жилище, има ли заложена минимална годишна продължителност и въобще кога се счита, че едно жилище е обитавано от собственика си. Налагане на евентуални рестрикции за обитаване на собствено жилище би граничило с потъпкване на неприкосновеността на частната собственост (чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБ).

5. Считаме, че мотивите, с които се внасят предложенията за промени в закона не са точни, а именно:

•  Прекалено много туристи. Примери са градове като Венеция и Барселона, където прекалено големият брой туристи възпрепятства нормалното функциониране на града. Ние не страдаме от подобни проблеми, точно обратното. София е град, в който няма достатъчно туристи. От друга страна туризмът е основен отрасъл за икономиката на България. Low-cost полетите, в комбинация с възможността да се наемат краткосрочно апартаменти под наем е цяло направление в туризма. Всеки уикенд в София идват чужденци, които обикалят света и използват този вид услуга. Тези чужденци харчат в България парите си, бъдейки тук за няколко дни и те са ключово важни за различни допълнителни индустрии, свързани с развлечения – конкретно за ресторантите в центъра на града това е много голям дял от приходите.
• Липса на имоти и прекормерно покачване на цените за наем. Примери са Лондон и Берлин. Разликата е, че в Лондон има 57,000 жилища в Airbnb, а в София – 3,000. В централна София има и около 30% необитаеми жилища, а само за последната година са построени около 15,000 нови. Ефектът на Airbnb върху наемите е концентриран върху няколко улици в центъра на града като дори и там увеличеното предлагане доведе до спад на доходността. Пазарът се регулира сам, а „бумът“, за който управляващите говорят, беше през 2017-2018 година.   
• Неплащане на данъци. Собствениците на Airbnb апартаменти се облагат чрез местни данъци (имотен и такса смет) и с данък печалба. Приходите пристигат по банков път и при проблем със събираемостта проверките са изключително лесни. Коренно различна е ситуацията с традиционните наеми, които масово не се декларират и се заплащат в брой. 
• Защита на потребителите. КЗП имат изискване за поддържане на регистър на предявените рекламации (чл. 127, ал. 2 от ЗЗП), което важи и за категоризираните обекти по ЗТ. Този регистър може да се съхранява на хартиен носител, в някой шкаф. Airbnb и Booking.com имат разработени системи за оценки, които са в пъти по-ефективни. При проблем потребителят може да получи помощ от центъра за обслужване на клиенти на платформата незабавно, както и да остави негативна оценка, предупреждавайки всички бъдещи потребители.

6. Съмнения за непрозрачност 

Считаме, че темата е изключително важна и може да нанесе много големи щети върху икономиката на страната ни, както и върху живота на много хора в България. Отново заявяваме готовността си да се влкючим в работна група, която да подобри законодателството, но темата е прекалено важна, за да се правят промени между четенията на закона бюджета. Това буди съмнения за непрозрачност и отново казваме – най-важното е, че поставя в риск твърде много бизнеси и хора. Трябва да се има предвид, че много млади хора през последните години са закупили апартаменти, които сега изплащат чрез отдаване на краткосрочен наем. Не може да се каже в момента каква би била щетата, ако се забранят платформите, чрез които те намират клиенти в момента. Не трябва да се допуска, може би, няколко хиляди млади българи да се окаже, че губят имуществото си и дължат пари на банките, което е равносилно на това, че животът им е бил разбит. Със сигурност може да се каже, че чрез платформи като Airbnb в България идват чужденци, които харчат парите си в нашата страна. Външни инвестиции и износът са единствените два начина БВП на България да расте и всеки удар по привличането на външни инвестиции крие големи рискове. Не може да се каже в момента каква би била щетата върху бранда на България. Ние се позиционираме, като туристическа дестинация, но вече в почти всяка държава от Източна Европа (да не говорим за Централна и Западна) човек може да си намери къде да спи чрез платформа за краткосрочно отдаване на апартаменти под наем и да си намира превоз чрез платформа за споделено пътуване – ако в България тези услуги са невъзможни това е щета за всеки турист, който искаме да привлечем, включително за хората идващи тук да правят просто бизнес. Всички тези теми и много други показват колко голяма е темата и нуждата да се изгради внимателно нужното законодателство.

BESCO заявява готовност да спомогне за създаването на работна група, която да предостави задоволително решение за всички страни по отворен и прозрачен начин.

Нашите Предложения:

1. Да се оттеглят предложените промени с цел избягване на дълготрайни негативни последици за българския туризъм, икономиката на страната и българските граждани. 
2. Олекотяване на режимите за хотелите, къщите за гости и другите места за настаняване. Всичко да може да става онлайн, за да може усилието да си регистрираш апартамента в Airbnb да е съизмеримо с това да си го регистрираш в Министерство на туризма. А ако сме особено амбициозни, Министерство на туризма да даде API (програмен интерфейс), през който Airbnb автоматично да регистрира обявените места за настаняване, с важни параметри – тоалетни/бани, квадратура, асансьор, пушене, които така или иначе са важните неща за клиента, а не, че нещо е 3 или 4 звезди. Ако МТ пусне такъв интерфейс, ще видим, че за няколко месеца и хотелиерските софтуери ще започнат да го ползват и да обявяват местата си там.
3. Да се създаде работна група от експерти от Министерство на туризма и други представители на властта и общините, правни експерти и представители на платформите и техните потребители. Групата ще разработи правна рамка, позволяваща безпрепятстваното и законосъобразно функциониране на електронни платформи като Airbnb, Booking.com, Expedia и Facebook, Homeaway, и др. и ще постави ясна рамка по мотивите и проблематичните зони, които съвременната икономика на споделяне разгръща. 

Заключителни думи:

Хората ползват Airbnb не защото искат да бягат от правилата, а защото правилата не отговарят на пазарните нужди и начинът на комуникация с институциите е неудобен и тромав. Публикуването на обява в Airbnb е не толкова просто, но удобно и предсказуемо занимание. Логиката е еквивалента за работа с институции. Ако има ясни разпоредби и те са лесни за употреба, логични в естеството си и ясно комуникирани, казусът “Airbnb” няма да бъде нищо повече от техническа подробност. 

Икономически данни:

• 2775 жилища в София
• Среден месечен приход на имот = 460 евро
• Среден месечен оборот на Airbnb в София = 1,276.500 Евро
• Очаквана събираемост от туристически данък: 300 000 / 400 000 лв
• Чрез сравнителна методология и опросяване можем да твърдим, че София генерира ⅓ от обората за краткосрочни настанявания в България. Следователно, месечният оборот (не печелба) на краткосрочните настанявания в България е приблизително равен на 3.8 милиона Евро

Сравнителен анализ на брой имоти отдавани краткосрочно в Европа. 

Според данни на НСИ: 

• “През януари 2018 г. в страната са функционирали 1 894 места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване (табл. 1 от приложението). Броят на стаите в тях е 56.2 хил., а на леглата – 113.5 хиляди. В сравнение с януари 2017 г. общият брой на местата за настаняване, функционирали през периода, се увеличава с 5.4%, а на леглата в тях – с 3.7%.”
• Общият брой на нощувките във всички места за настаняване, регистрирани през януари 2018 г., е 910.0 хил., или с 13.5% повече в сравнение със същия месец на предходната година
• Приходите от нощувки през януари 2018 г. достигат 50.0 млн. лв., или с 20.2% повече в сравнение с януари 2017 година. Регистрирано е увеличение на приходите както от чужди граждани – с 21.8%, така и от български граждани – с 18.0