Становище по Проект на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“

ДО

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО

гр. София 1040, ул. “Славянска” 1

ОТ

  Сдружение “Национално представителство на българската стартъп предприемаческа общност” (BESCO)

и

Сдружение “АИБЕСТ” (АIBEST)

С Т А Н О В И Щ Е

Относно:  проект на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ и в частност въвеждане на учебна дисциплина, свързана с изучаване на взаимовръзката между правото и информационните технологии в обучението на студентите по „Право“ в юридическите факултети в Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

на Вашето внимание представяме общото становище на Българската стартъп асоциация (BESCO) и Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в подкрепа на промените в Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.

BESCO e организация, която представлява над 500 startup, scaleup и по-големи технологични компании, които развиват и предоставят иновативни продукти и/или услуги с висока добавена стойност. AIBEST обединява компании от всички сфери на съвременната индустрия за бизнес услуги – компании, предлагащи услуги, свързани с BPO, ITO, KPO, LPO, HRO и др.

BESCO и AiBEST застават зад позицията, че за България е крайно необходимо от юридическите факултети да излизат висококвалифицирани кадри, които могат да посрещнат предизвикателствата на динамичната технологична сфера. Считаме, че дисциплина, която обхваща всички измерения на взаимовръзката между правото и информационните технологии задължително следва да бъде включена в списъка със задължителните дисциплини.

Аргументите в подкрепа на горното са следните:

На първо място следва да се отбележи, че през изминалите години България се утвърди като един от ключовите центрове за иновативно развитие в Европа. Наред със значимата роля, която страната ни играе като стратегически център във веригата на производство на големи международни технологични компании, расте и броят на българските компании, които създават и развиват в България технологични продукти и системни решения с принос към българската и световната икономика. Талантливи екипи създават нова генерация български компании и продукти в различни сфери като FinTech (иновации във финансовите услуги), BioTech (иновации в биотехнологиите), RegTech (иновации в управлението на регулаторните процеси), AI (изкуствен интелект), machine learning (машинно учене), blockchain (блокчейн) и IoT (интернет на нещата). Расте броят на компаниите, работещи в сферите като конструиране на дронове и роботика, космически разработки и други индустрии с висока добавена стойност. 

На фона на бързото развитие на технологичния сектор ясно се открояват редица остарели закони и дори празнини в уредбата на значими за технологичния сектор обществени отношения (напр. удачна форма на търговско дружество, която да обслужва нуждите на стартиращи малки компании, доколкото познатите ООД и АД не предоставят необходимите механизми). В тази връзка е крайно необходимо юридическите факултети в страната да “произвеждат” обучени юристи, които да поемат нормотворческата инициатива с цел актуализация и реформиране на остарялото и тромаво законодателство, така че законите ни да отговарят и дори изпреварват нужните на технологичния бизнес. Подобен подход ще позволи България да заеме значима роля като стратегически център във веригата на производство на технологични продукти и системни решения с принос към световната споделена икономика.

На следващо място, въвеждането на дисциплина в юридическите факултети, която обяснява същността на цифровите технологии и изгражда у студентите по “Право” най-малко базови познания за информационното общество и неговите особености, несъмнено ще бъде от полза на младите хора за реализирането им на пазара на труда. 

Голяма част от компаниите в сектора на информационните технологии (били те местни или чуждестранни) към момента предпочитат да базират правните си отдели извън България. Основна причина за това е, че голяма част от практикуващите български юристи (адвокати, юрисконсулти, правни съветници и др.) не разполагат с достатъчно и задълбочени познания за същността на бизнеса в различните високотехнологични сфери, поради което не могат да предоставят качествено правно обслужване на подобни компании. 

Въвеждането на учебна дисциплина, свързана с изучаване на взаимовръзката между правото и информационните технологии, ще допринесе както за повишава на качеството на юридическото образование и конкурентоспособността на българските юристи спрямо чуждестранните им колеги, така и ще отвори възможност за релокация на цели правни отдели в страната.

На последно място, обръщаме внимание и на факта, че в световен план все повече се инвестира в развитието на иновативните технологии като отговор на редица проблеми - от здравен, икономически, логистичен и друг характер. В тази връзка е необходимо България да използва всевъзможни начини и средства при оформянето на качествени специалисти, създаването на благоприятен климат за извършване на бизнес в страната и привличане на инвестиции. Един от начините за постигане на тези основни цели на българската икономика е хората, които ще създават регулаторната рамка, ще предоставят компетентна правна експертиза и защита при съдебни спорове, да получат съвременно и качествено правно образование, което е конкурентно на образованието в други европейски и извън европейски университети. Така не само ще разполагаме с висококвалифицирани юристи, които да посрещнат предизвикателствата на технологичния свят, но и ще запазим тези таланти в България, където да работят и допринасят за икономическото и демографско развитие.

С оглед на всичко изложено, отново изразяваме подкрепата си в полза на промяна в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ и в частност въвеждане на учебна дисциплина, свързана с изучаване на взаимовръзката между правото и информационните технологии в обучението на студентите по „Право“ в юридическите факултети в Република България.