ЗАЩИТА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ

ЗАЩИТА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАБОТА НА УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ
Екипът на Tz&P, като специалисти в областта на имиграционното и трудовото право, изготви настоящото ръководство относно защитата и работата на украински граждани. По този начин целим да внесем яснота и да окажем съдействие на всички лица, чиито животи са засегнати и които се намират на територията на Република България. Вярваме, че изложените по-долу насоки, детайли и информация ще бъдат полезни и за работодатели, които желаят да окажат помощ чрез наемане на украински граждани, както и за всички, които биха искали да помогнат.

Обща информация за видовете защита в Република България
Закрилата, предоставяна от Република България на чужденци, включва: а) убежище, б) международна закрила и в) временна закрила. За всяка от тях съществува отделна процедура, отделен компетентен орган и те се предоставят на различни правни основания.

1. УБЕЖИЩЕ

В България убежището е закрилата, предоставяна по силата на Конституцията на чужденци, които са преследвани заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Президентът, като държавен глава и представител на страната в международните отношения, има правомощието да предоставя убежище по писмена молба на чужденеца. По закон чужденците, получили убежище от президента, придобиват същите права като чужденците, получили статут на бежанец от Агенцията за бежанците.

По отношение на убежището обаче съществуват няколко ключови особености, които го отличават и които е важно да се имат предвид.

Въпреки че чужденците могат да отговарят на основанията за убежище, предвидени в Конституцията, те може да не получат убежище в България, тъй като предоставянето му зависи изцяло и единствено от личната преценка на президента;
Не съществува законово право да се получи отговор от президента, тъй като той не е длъжен да отговаря на отправените до него искания;
Лицата, подали молба за убежище до президента, не разполагат с правата, които имат лицата, подали молба за закрила и статут пред Агенцията за бежанците.
Убежището като правен институт не е средство за защита на нарушени права или свободи на обикновени граждани, а е уредено с цел предоставянето му на изявени личности и правозащитници.

2. МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА

Международната закрила се предоставя съгласно Конвенцията за статута на бежанците, приета в Женева на 28 юли 1951 г., Протокола към нея от 1967 г., ратифицирани по закон, международните актове за правата на човека и Закона за убежището и бежанците. Международната закрила включва възможността за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, които се предоставят с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет.

2.1. Бежански статут

Основанията, на които един чужденец може да поиска и да му бъде предоставен бежански статут, са:

наличие на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група

чужденецът се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от нейната закрила или да се завърне в нея.

Преследването може да бъде осъществявано от държавата чрез нейните органи и институции – например чрез различни законови, административни, полицейски или съдебни мерки за дискриминация. Но може да бъде и от недържавни организации – например терористични или паравоенни групи, срещу които държавните органи не могат ефективно да противодействат.

2.2. Хуманитарен статут

Съгласно българското законодателство хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като е изправен пред реален риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Хуманитарен статут се предоставя и при война, когато хора от дадена държава са изложени на сериозна и лична заплаха за живота или сигурността си като цивилни лица поради насилие, произтичащо от вътрешен или международен въоръжен конфликт.

3. ВРЕМЕННА ЗАКРИЛА

В случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушения на правата на човека или масово насилие и не могат да се завърнат, се предоставя временна закрила. Тя се предоставя с решение на Министерския съвет, а срокът ѝ се определя от Съвета на Европейския съюз.

Временната закрила е групова закрила. Тя не се предоставя индивидуално, а само при масово навлизане на чужденци.

В този смисъл решението се отнася до граждани на конкретна държава – когато те бягат масово поради война.

Това означава, че България трябва да отправи искане до Съвета на ЕС. Ако не бъде одобрено, се прилагат индивидуални процедури.

Важно е да се отбележи, че по време на временна закрила не може да се подава молба за друг статут. След изтичането ѝ това е възможно. При липса на такава молба лицата могат да бъдат третирани като незаконно пребиваващи.

II. Пребиваване на украински граждани към 1 март 2022 г.

България и Украйна имат безвизов режим от 2017 г.

Гражданите на Украйна могат да влизат с биометричен паспорт и да пребивават до 3 месеца в рамките на всеки 6 месеца.

При липса на такъв паспорт се изисква виза. Изключение са кандидатите за международна закрила.

В обобщение, украинските граждани имат две възможности: краткосрочно пребиваване или кандидатстване за закрила.

ДОКУМЕНТИ

Препоръчително е да се представят документи със снимка. За деца – акт за раждане или документ за родство. Непридружени деца се приемат и предават на социалните служби.

ПРОЦЕДУРА

Молбата се подава лично до Държавната агенция за бежанците или до „Миграция“.

Решение се взема до 6 месеца.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПРОЦЕДУРАТА

Кандидатите имат право на настаняване, работа след 3 месеца, преводач, медицинска и социална помощ, както и образование за децата.

ПРАВА ПРИ ХУМАНИТАРЕН СТАТУТ

Получават се права, сходни с тези при постоянно пребиваване – работа, здравеопазване, образование и възможност за гражданство.

II. ЗАЕТОСТ НА УКРАИНСКИ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ

Възможностите включват:

1. Синя карта
2. Единно разрешение
3. Вътрешнокорпоративен трансфер
4. Командироване

Процедурата се стартира от работодателя.

След одобрение се издава виза D и разрешение за пребиваване и работа.

Процедурата отнема около 2 месеца.

Лица със закрила могат да работят без разрешение. Кандидатите могат да работят след 3 месеца, като работодателят трябва да подаде декларация в 7-дневен срок.

В момента се очаква ЕС да въведе временна закрила за украинските граждани.

Чуждестранни граждани могат да регистрират фирма в България без ограничения.

С уважение,

Екипът на Tz&P Law Firm